Съюз на българските писатели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Съюзът на българските писатели (СБП)''' е творческо сдружение, създадено през 1913 г. с почетен председател Иван Вазов. Обединявайки значими майстори в областта на художествената литература, СБП се превръща в авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата. Сред председателите му и в неговите ръководства са избирани едни от най-даровитите и популярни литературни творци. В години на подем и на национални катастрофи СБП неизменно отстоява хуманни и родолюбиви ценности. Популяризирането на приноса на българските писатели в националната, европейската и световната литература и активната обществена позиция на творците са белег за естетическа и социална значимост на писателския съюз.
'''Съюзът на българските писатели''' (СБП) е [[организация]], създадена през [[1913]] г. През цялото време на съществуването си, до [[10 ноември]] [[1989]] г., СБП винаги е бил авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата.
Въпреки различните политически влияния и идейни пристрастия, може да се каже, че СБП е сдружение с плуралистичен дух и естетическо многообразие. Развиването на всички литературни жанрове, на цялата палитра на литературните изяви е характерно за СБП. С особено внимание писателите се отнасят към традициите на българската словесност и съвременното развитие на българския език, към преподаването и изучаването на българската литература.
 
В различните години СБП издава десетки литературни периодични издания, сред които, сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Български писател“, в. „Словото днес“, сп. „Съвременник“, сп. „Славейче“, сп. „Факел“, сп. „Картинна галерия“, два бюлетина на СБП и др. Издателството на Съюза „Български писател“, като едно от най-големите издателства у нас, и днес дава възможност да се издава и преиздава литературната класика и да се утвърждават нови имена в литературата.
Преди [[9 септември]] СБП е средище на литератори от различен калибър. Добро описание на нравите по това време не само в СБП, но и в страната, прави един от председателите му - [[Кирил Христов]].
Към СБП в различни години се създават секции на белетристи, поети, литературни критици, публицисти, драматурзи, автори на литература за деца и пр., както и Кабинет на младия писател, и дружества на писателите в провинцията, повечето от които имат периодични литературни издания и алманаси.
 
СБП има активна международна дейност, договори за сътрудничество със сродни писателски сдружения от други държави и творческо сътрудничество с редица международни организации и форуми в областта на литературата и културата. Трайна следа оставят международните писателски срещи в София „Мирът – надежда на планетата“, в които участваха плеяда видни писатели от цял свят.
През социализма членството в СБП води до редица привилегии, като често партийните интереси надделяват над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биват избирани за членове. След 10-и ноември функциите му са значително по-свити. Първоначално Съюзът губи печатното си издание „ЛитФронт“. Впоследствие - в резултат от неспазване на завещанието на собственика - губи и правото да ползва станалата известна сграда на ул. „Ангел Кънчев“ No. 5.
СБП и в миналото, и днес е привлекателно творческо средище, което работи с всички културни институции, творчески сдружения, национални и общински фактори в българската култура. Той е учредител и организатор на литературни програми и инициативи за срещи и годишнини, на литературни конкурси и награди.
 
СБП развива и днес дейността си за подпомагане на писателите в творчески и социален план, допринася да се реализират множество проекти и инициативи в полза на българската литература и нейните творци.
През 90-е години е учреден и алтернативен СБП - [[Сдружение на българските писатели]], в което влизат писатели, повече известни като вътрешни дисиденти.
 
На 24.07.2007 председателят на съюза [[Николай Петев]] и министърът на вътрешните работи [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]] подписват „споразумение за дългосрочно сътрудничество“, което е широко иронизирано в интернет пространството.
 
== Председатели ==
Line 19 ⟶ 17:
* [[Константин Константинов]] (1945-1946)
* [[Людмил Стоянов]] (1946-?)
* Михаил Арнаудов с псевдоним [[Михаил Лъкатник]] (?-?)
* [[Христо Радевски]] (1950-?)
* [[Георги Караславов]] (1958-1962)
Line 32 ⟶ 29:
* [[Никола Радев]] (1999–2003)
* [[Николай Петев]] (2003–2013)
* Боян Ангелов (2014 - )
 
== Вижте още ==