Астеносфера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
+ източници и малко допълване
Ред 1:
'''Астеносферата''' (от [[гръцки език]], ''астенéс'' – - "слаб"„слаб“ + "сфера"„сфера“) е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]], непосредствено под литосферата. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]]. Терминът е въведен от американския геолог [[Джозеф Баръл]] през 1914 година, след откриването на явлението [[изостазия]].<ref name="ГЭ">[http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_geolog/315/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0 Геологическая энциклопедия/Астеносфера]</ref>
{{Без източници|14 юли 2013}}
'''Астеносферата''' (от [[гръцки език]], ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
 
==Разположение и физична същност==
Line 9 ⟶ 8:
|{{legend|#FFA500|Астеносфера}}
|}
От физико-механична гледна точка тяастеносферата е слой, неиздържащ на тангенциалнитетангенциални [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностната част на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Под влияние на сравнително ниско напрежение, в нея протичат пластични потоци, които позволяват чрез бавните си движения постепенно да се създадат условия на хидростатично равновесие.<ref name="ГЭ"/>

Крайната и&#768; [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. [[Температура]]та и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост (на около 410 и 660 km дълбочина), около които има повишена скорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.<ref name="ЛА"/>
 
Астеносферата се отделя от земната кора от [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].<ref name="ЛА">[http://plate-tectonic.narod.ru/astenospheraphotoalbum.html Литосфера и астеносфера]</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
==Виж още==