Загреб: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
'''Загреб''' ({{lang-hr|Zagreb}}), предишно име '''Аграм''' (докато е в [[Австро-Унгария]]<ref>{{cite web|url=http://slovari.yandex.ru/загреб/БСЭ/Загреб/|title=Загреб|publisher=Яндекс.Словари|description=БСЭ, 1969-1978|lang=ru|accessdate=2012-08-19 |archiveurl=http://www.webcitation.org/6A4DkJbJE|archivedate=2012-08-21}}</ref><ref>[http://www.bse2.ru/book_view.jsp?idn=027954&page=308&format=djvu БСЭ (2 издание)]</ref>), е [[столица]]та на [[Хърватия]].
 
През [[2005]] г. населението му е от 973 667 душижители, като в столичната област живеят 1 609 525 души ([[Загребска жупания|Загребска]], [[Крапинско-загорска жупания|Крапинско-загорска]] и [[Сисашко-мославска жупания]]), разположена по склоновете на планина [[Медвеница]] (височина 1035 м) и покрай бреговете на река [[Сава]] (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна [[Европа]] и [[Адриатическо море]].
 
Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.
 
В Загреб са разположени централни държавни учреждения - законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.
[[Файл:Katedrala11.jpg|мини|ляво|Загребската ктедрала, изглед от ГорнияГорни град]]
 
== История ==
Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от [[неолит]]а, включително [[Древен Рим|римския]] град [[Андаутония]], с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през [[1094]] г. Тогава [[Унгария|унгарският]] крал [[Ласло I]] основава [[епископ]]ство на хълма [[Каптол]]. На съседния хълм [[Градец (Загреб)|Градец]] се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от [[Монголска империя|монголското]] нашествие през [[1242]] г., но след оттеглянето им крал [[Бела IV (Унгария)|Бела IV]] обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.
 
През [[14 век|14]] и [[15 век]] тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на [[панаир]]и. Тези средновековни общини - Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на [[17 век]]. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска [[архиепископ]]ия.
 
Построяването на [[железница]] ([[1860]]) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в [[Долни град]], характерен с ортогоналната си планировка. През [[Австро-унгария|австро-унгарския]] период Загреб е наричан с [[немски език|немското]] име '''Аграм'''. Сборникът [[Български народни песни (братя Миладинови)|''„Български народни песни“'']] на [[братя Миладинови]] е издаден през [[1861]] г.
 
Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река [[Сава]], както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на [[Медведница]]. След [[Втората световна война]] са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения [[Нови Загреб]]. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.
 
Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище [[Плесо]]. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през [[1977]] г.