Екслибрис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Alfred Roller Exlibris Fritz Oberndorfer 1899.jpg|right|200px]]
'''Екслибрисът''' е миниатюрна [[графика]] с [[приложно изкуство|приложен]] характер, която представлява [[гравюра|гравиран]] или [[печат]]ен знак, който идентифицира собственика на дадена [[книга]]. Идва от [[латински език|латинския]] израз ''„ex libris“'', което означава ''„из книгите на…“'' в смисъл ''„от библиотеката на…“''. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на [[книга]], или печат, който се поставя там. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек
През 20 век превес вземат т. нар. колекционерски екслибриси, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники, извън установената
== Елементи на екслибриса ==
Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм.
Елементите му са:
* текстът ''„ex libris“'' (който може да бъде заменен от ''„ex biblioteka“ (из библиотеката на…)'', ''„ex musicis“ (
* надпис с името на собственика (пълни имена или само [[инициал]]и);
* графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.
Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и [[шрифт]]ът на надписа.
Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя) и колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).
<!-- == История на екслибриса == -->
== Екслибрисът в България ==
В [[България]] практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи „Из книгите на…“) става модна още през [[19 век]], главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на [[Харалампи Тачев]]. Публикуван е в книгата на [[Андрей Протич]] „Ева“ (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през [[1920-те]] и [[1930-те]] години.<ref name="sto">„Сто български екслибриса“, Петър Величков, издателство „Български художник“, 1985</ref> След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и сливенския художник Митко Бакалов.
Първата национална [[изложба]] на екслибриси в България е през 2002 г.<ref>[http://www.slovo.bg/old/litforum/220/atelie.htm Изкуството на екслибриса в България], Петър Змийчаров, Литературен форум, брой 20 (504)</ref> През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис.<ref>[http://www.4exlibrisbg.com/bg/ International Exlibris Center Sofia]</ref>
Известни български графици
Сравнително малко е литературата на тема „Екслибрис“ на български език
* [[Стоян Шиклев]], ''„Екслибрис в България“'', изд. [[Народна библиотека Кирил и Методий]],
* [[Евтим Томов]], ''„Екслибрис“'', изд. Български художник, 1977,
Ред 34:
Image:Hnizdovsky ExLibris Kuzan.jpg | Екслибрис на френския композитор от украински произход [[Мариан Кузан]], от [[Жак Гнездовски]]
Image:Emil Orlik Exlibris.jpg | Автоекслибрис на чешкия художник [[Емил Орлик]]
Image:Notenkraker Ex libris AHahn.jpg | Автоекслибрис на холандския художник
Image:Bookplate of Edward Penfield.jpg | Автоекслибрис на американския художник [[Едуард Пенфийлд]]
</gallery></center>
| |||