Правителство на България (1881 – 1882): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
| министър-председател =
| държавен-глава = [[Александър I Батенберг|Александър I]]
|
| брой = 6
| мъже = 6
Ред 21:
| следващо = [[Правителство на Леонид Соболев|Соболев]]
}}
'''Правителството на България''' е шестото правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 565 от [[1 юли]] [[1881]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 565 от 1 юли 1881 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 10 юли 1881 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]] и е под прякото ръководство на княза. Управлява до [[23 юни]] [[1882]] г.<ref name="bdi-rp">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 08.03.2015)</ref> в условия на така наречения „[[Режим на пълномощията]]“, след което е наследено от [[Правителство на Леонид Соболев|правителство на Леонид Соболев]]. Това е единственото българско правителство без [[министър-председател]]<ref name="Encyclopedy"/>.
{{стар стил}}
== Политика ==
Непосредствено след като [[II Велико народно събрание]] приключва работата си, е образуван нов кабинет без [[министър-председател]]. в който водеща роля имат консерваторите и руските генерали. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата<ref name="Encyclopedy"/>.
По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи: Министерството на външните работи/дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), [[милиция|жандармерия]]та преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Ред 30:
Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на [[Либералната партия]] Драган Цанков и [[Петко Славейков]] са интернирани, направена е добавка към „Закона за печата“, предвиждаща да се иска разрешение на МВР/Д/ за издаването на [[вестник]]. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протесни събрание и [[митинг]]и. Разпуснат е ''Опълченският комитет''. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и [[телеграф]]ите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на „беглика“ и „арчима“ (вид данъци), приет е „Закон за окръжните и околийските началници“.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Разрешаването на проблеми, свързани с [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]], заемат водешо място във [[външна политика|външната политика]] на кабинета. Консерваторите застават за изгодния за националните нинтереси проект на френската фирма „Шестбан“ за строителството на българската железопътна мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Хитрово поддържат офертата на руската фирма „Гинсбург-Струве“. Разногласията в кабинета по железопътния въпрос обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополическата обстановка в странта чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Противоречията между двете групировки по отношение на Режима на пълномощията се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, княза за пореден път използва авторитета на [[Русия]] и на [[15 април]] [[1892]] г. при посещението си в [[Петербург]] успява да убеди император [[Александър III]] да отзове дипломата Хитрово и да изпрати в България руския генерал [[Леонид Соболев]], който да оглави новия кабинет.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Ред 91:
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1878-1918)|06]]
[[Категория:Консервативна партия]]
| |||