Правителство на Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
| избрано-от = [[Александър I Батенберг|Александър I]]
| предишно = [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|Каравелов 1]]
| следващо = [[Правителство на България (1881–1882)|
}}
'''Правителството на Казимир Ернрот''' е петото правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 287 от [[27 април]] [[1881]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 287 от 27 април 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1881 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]]<ref name="bdis-ern">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html „Българските държавни институции 1879–1986“]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 март 2015)</ref>. Управлява до [[1 юли]] [[1881]] г.<ref name="bdis-ern"/>, след което е наследено от [[Правителство на България (1881–1882)|първото правителство без министър-председател]] управлявано пряко от българският монарх<ref name="Encyclopedy"/>.
{{стар стил}}
== Политика ==
В образувание на [[27 април]] [[1881]] г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на [[Търновската конституция]] и концентриране на цялата власт в ръцете на [[Александър I Батенберг]]. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари<ref name="Encyclopedy"/>.
На [[11 май]] [[1881]] г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством укази; гласуваният през 1881 г. бюджет да бъде в сила и за 1882 г. и преди изтичането на седемте години Велико народно събрание да преразгледа конституцията въз основа на създадените учреждения и придобитият опит<ref name="Encyclopedy"/>.
Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[законодателна власт|полицейстката власт]], имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“<ref name="Encyclopedy"/>.
Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за [[II Велико народно събрание|ВНС]] през 1881 г. При откриване му в [[Свищов]] не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се отмененя, исканията на княза са изпълнени, в страната е въведен т.нар. [[Режим на пълномощията]]. Идеята за отменяне на конституцията е одобрена от [[Велики сили|Запада]] и [[Русия]]. Нейните комисари в [[България]] се превръщат в проводници на княжеската политика. По-голямата част от българското население се обявява против преврата и отмяната на конституцията. Рязко спада популярността на княза, засилват се русофобските настроения. Непосредствено след като приключва работата на ВНС, правителството на ген. Казимир Ернрот подава оставка.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. „Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението“. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref><ref name="Encyclopedy"/>
| |||