Правителство на Константин Стоилов 3: Разлика между версии

Третото '''правителство на Константин Стоилов''' е седемнадесето правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 14 от [[9 декември]] [[1894]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 14 от 9 декември 1894 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 266 от 9 декември 1894 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="bdi-stoilov3">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02.05.2015)</ref>. Управлява страната до [[18 януари]] [[1899]] г., след което е наследено от [[Правителство на Греков|правителство на Димитър Греков]]<ref name="bdi-stoilov3"/>.

{{стар стил}}

== Политика ==

По негово време е преодолян [[Българска криза|10–годишният конфликт с Русия]], а [[Фердинанд I|Фердинанд]] е международно признат за български княз. Вътрешнополитическата либерализация след [[Правителство на Стамболов|свалянето на Стамболов]] води до съживяване и укрепване на основните политически партии в Княжеството – [[Либерална партия (радослависти)|Либерална]], [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либерална]] и [[Демократическа партия|Демократическа]], наред с управляващата [[Народна партия]]<ref name="Encyclopedy"/>.

{{министър2 начало}}

{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Константин Стоилов]]||Народна партия}}

{{министър2|[[военен министър|военен]]|[[Рачо Петров]]||военен}}

{{министър2 край}}

 

==== от 13 ноември 1895 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

==== от 10 февруари 1896 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

==== от 31 юли 1896 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

==== от 1 ноември 1896 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

==== от 26 август 1897 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

==== от 23 ноември 1898 ====

{{министър2 начало}}

{{министър2 край}}

 

* 21 декември 1896 – Народното събрание приема нов закон за амнистията, който позволява на политическите емигранти, напуснали страната по време на [[Българска криза|размириците от 1886-1887 година]], да се завърнат в България.{{hrf|Стателова|1999|150}}

* 22 януари 1898 – Споразумение с Русия за приемане на българските офицери-емигранти, преминали на руска служба след 1886, обратно в българската армия.{{hrf|Стателова|1999|151}}

=== Политика по Македонския въпрос ===

* 19–26 март 1895 – Македонските дружества в България се обединяват в общ, [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонски комитет]] за въоръжена борба с цел [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]].<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Добрин (ред.) | title = Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Том 2 | publisher = Македонски научен институт | location = София | year = 1995 | pages = 66-69 | isbn = 954-8187-25-6}}</ref>

* 20 декември 1894 – На мястото на [[десятък]]а и [[емляк]]а е въведен поземлен данък.{{hrf|Стателова|1999|136}}

* 20 декември 1894 (1 януари 1895 по [[нов стил]]) – Гласуван е и Закон за акцизите и повишаване на вносните мита, който задължава правителството да договори с [[Великите сили]] промени в търговските им привилегии по [[Берлинския договор]] и го вкарва в конфликт с [[Австро-Унгария]].<ref>{{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г. Част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | pages = 54 | isbn = 978-954-8579-18-6 | accessdate = 29.04.2015}}</ref>

* 30 юли 1896 – Правителството на Стоилов и международен банков синдикат начело с [[Париба]] сключват „Земеделски заем“. България получава 30 милиона лева (при 5 % лихва) за капитализиране на [[земеделски каси|земеделските каси]], инвестиране в инфраструктурата (жп линиите от [[София]] за [[Каспичан]] и [[Кюстендил]]) и обслужване на стари дългове.{{hrf|Тодорова|2009|58-59}}

* октомври 1896 – Правителството започва „паралелната“ жп линия [[Саранбей]] – [[Пловдив]] – [[Нова Загора]], която трябва да направи търговията в Южна България независима от [[Източни железници|Компанията на Източните железници]]. Проектът засяга интересите на [[Дойче банк]] и [[Париба]], които блокират строежа с финансов натиск върху България.{{hrf|Тодорова|2009|59-62}}

{{Правителства на България}}