Разлика между версии на „Османски бейлик“

без отклонения
(шаблон)
(без отклонения)
[[Файл:Osman I area map.PNG|thumb|450px|Територията на Османския бейлик]]
'''Османският бейлик''' (също и '''Османски емират'''; {{lang-tr|Osmanlı Beyliği}}) е крайно северозападното самостоятелно териториално образувание в Мала Азия, възникнало на територията на [[Витиния]] (днес [[Биледжик (вилает)]], а после и [[Бурса (вилает)]] от [[Мармара]], т.е. [[историко-географска област|историко-географски като област]], част от района на [[Мраморно море]]).
 
Начело на формированието застанала династия, основана от [[Осман I]], наричана [[Османци]] (а не турци).
 
В края на 13 век, т.е. в 1299 г. османците основали т.нар. [[удж]] за завоевания в посока [[Константинопол]], а първи главен град център на образуванието бил [[Сьогют]]. <ref>http://2.bp.blogspot.com/_e2VE9xCepcY/SuyNU1z8J5I/AAAAAAAAAH8/rg-98VQjDss/s200/ottoman-beyliks.jpg</ref>
 
На територията на османския бейлик под малоазийският [[Олимп (Мала Азия)|Олимп]] се намира [[манастира "Полихрон"]], където [[Константин-Кирил Философ|свети Константин-Кирил Философ]] създава [[глаголица]]та.
 
== Османците ==
Въпросът за първите османци е много спорен, понеже термина и понятието [[турци]] се появява в историографията едва с началото на [[българско възраждане|българското възраждане]] през втората половина на [[XVIII век]]. До тогава в българската книжнина на [[среднобългарски език]] за означение на мюсюлманите от българите-християни са използвани думите "[[агаряни]]" и "[[измаилтяни]]", което ще рече че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]], т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/103-osmanskoto-vreme-v-balgarskite-tekstove-prez-hh-i-hh-vek.html]. Най-близо до възникналото понятие "турци" е съществувалото още от времето на [[кръстоносните походи]] друго такова - [[туркополи]]. Туркополите били обърнали се към исляма членове на [[Банда (Византия)|бандите]] - бивши [[акрити]] и [[стратиоти]]. <ref>Terrence Wise: ''The Knights of Christ'', p. 34, ISBN 0-85045-604-5</ref>
 
== Начало на османската интервенция ==
Цялата първоначална политика на териториалната експанзия на изцяло военнизираното османско образувание била насочена първо към завоюване на малоазийското анатолийско крайбрежие, а сетне на Тракия и целите Балкани.
 
За целта, като първа цел била избрана стара Пруса, днес [[Бурса]] (виж [[история на Бурса]]) - емблематичен град свързан с последните дни на [[Ханибал Барка]] и издаването му на [[SPQR]] от [[Прусий I]]. Отделно от това, на територията на малоазийската акватория се намирали още два емблематични за световната история града - [[Троя]] и [[Никея]] - втория свързан със [[символа на вярата]]. След завоюването на тези емблематични в световната история градове, османците се насочили към завоюването на българските земи, и едва при почти цялостното им покоряване - [[Падане на Константинопол (1453)|превзели Константинопол]], след което се справили с основния си съперник на Анатолия - [[Караман]].
 
Едва в началото на 16 век ([[великолепният век]]), отпочнала [[ориент]]алската експанзия на османците, като [[Селим I]] завоювал "знамето на пророка" и се обявил за "предводител на правоверните", след като последователно отвоювал [[Светите земи]], [[Мека]] и [[Медина]].
 
Преди това, в битката за Азия, османците претърпели едно съкрушително поражение в [[битка при Ангора]].
 
Основните експанзионистични османски направления със завоюваните територии през 14 и 15 век носели имената [[Румелия]] и [[Анатолия]].
 
== Причини за възхода на османския бейлик и превръщането му в световна империя на три континента ==
 
Византийският историк [[Теодор Метохит]] отбелязал, че основната причина за възхода на малоазийския "ислямски" свят, в това число и на османския бейлик, е перманентната политическа и социална криза на Византийската империя. Един византийски интелектуалец лаконично описва причините за византийския упадък и съответно - за османското възцаряване: {{цитат|Нашите управници са несправедливи, а тези които надзирават делата ни, са ненаситни, съдиите приемат подкупи.|}}
 
Единствена социална алтернатива на разкапващия се византийски свят през 14 век, [[рая]]та съзряла в османците. <ref>[http://istorianasveta.eu/pages/posts/ot-galipoli-do-lepanto.-glava-prva---ot-azija-km-evropa-2-314.php От Галиполи до Лепанто. Глава първа - От Азия към Европа (2)]</ref> През 17 век, в края на османската експанзия, в центъра на българските земи, исляма бил многозначително представен - в [[София]] имало издигнати основно от потурнаци от 150 до 300 джамии <ref>{{cite book |last= Иширков |first= Атанас |authorlink= Атанас Иширков |title= Град София през XVII век |year= 1912 |publisher= Царска придворна печатница | pages = 18}}</ref>, а в центъра на ''[[Кюстендилски санджак|Константиновата земя]]'' (където венецианския посланик намерил [[Мехмед II]] с дивана за да уговаря мирния договор и предаването на [[Шкодра]], и който края осигурявал главния ударен корпус на [[спахия|спахилъка]]) - 17 джамии. <ref>[http://www.promacedonia.org/hm3/hm_1_3.htm „Константиновата земя” в контекста на османската експанзия през XV и началото на XVI в.]</ref>
 
== Източници ==