Убийство на консулите в Солун: Разлика между версии

Правителство на [[Махмуд Недим паша]] изпълнява всички искания. До [[Беяз куле]] на крайбрежната улица са обесени 12 турци, участници в убийствата. Валията на Солун Рефет паша е уволнен, отговорни военни и полицейски ръководители са арестувани и осъдени. Ескадрата блокирала Солун е оттеглена. Новият валия на града [[Мустафа Ешреф паша]] пристига с кораб заедно с членовете на комисията, натоварена със следствието. Смутът и сред християни, и сред мюсюлмани е голям. Европейската общественост е потресена от турското варварство, жертви на което е не само местното християнско население, но дори европейските дипломати. Печатът излиза с подробни описания на злодеянието и с гневни протести. Френското списание „Илюстрасион“ в броя си от 18 юни 1876 г. пише: „Най-вероятно убийството на консулите ще повлияе върху резултатите от новите разговори, които представители на Русия, Австро-Унгария и Германия ще водят в Берлин. Ясно е, че в Турция дезорганизацията е стигнала до върховете, че развихрилите се страсти на народност срещу народност, на религия срещу религия не могат да се удържат повече от никакви спирачки. Турската империя се разпада от всички страни.“<ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref> ''<nowiki/>''