Втора битка при Аламейн: Разлика между версии

С провала на офанзивата при [[Битка при Алам Халфа|Алам Халфа]] силите на Оста са сериозно изчерпани. Германската и италианската армии са прекалено разпръснати и изтощени, и разчитат на пленените от Съюзниците продоволствия и снаряжение. През август Ромел все още има преимущество в мъжехора и материали. Това бързо се обръща след като получава малобройни подкрепления, за разлика от британските части, които получават войници и екипировка от [[Англия]], [[Индия]], [[Австралия]], и известно количество танкове и каминикамиони от [[Съединени американски щати|САЩ]]. Ромел продължава да моли за подкрепления, но основната цел на германската военна машина е насочена към Източния фронт и много малко доставки стигат до Северна Африка.

Ромел знае отлично, че британските сили скоро ще са достатъчни за започване на офанзива срещу неговата армия. Единствената му надежда е германските сили при [[Битка при Сталинград|Сталинград]] бързо да победят съветските и да се предвижат южно през Кавказ и като по този начин заплашат Персия ([[Иран]]) и Близкия Изток. Това би предизвикало прехвърлянето на британски части от египтския фронт към Персия, което би отложило офанзивата срещу него. Използвайки тази пауза Ромел може да изиска подпрекпленияподпрепления за осъществяване на евентуално свързване между неговия [[Немски Африкански корпус|Африкански корпус]] и германските армии, които се бият в южнаЮжна Русия., Позволявайкипозволявайки окончателна победа над съюзническите армии в [[Северна Африка]] и [[Близък изток|Близкия изток]].

Съюзническият план включва лъжлива атака от юг от страна на британския 13-ти корпус, ангажирайки вниманието на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]] и италианската бронетанкова дивизия Ариете, докато на север британскиябританският 30-ти корпус се опита да осигури тесен път през германските минни полета за преминаването на бронетанковите дивизии на британския 10-ти корпус.

Сутринта на [[24 октомври]], събота, носи неприятности за германския щаб. Точността на артилерийския бараж унищаваунищожава германските комуникации, а [[Георг Щуме]], който командва силите на Оста в отсъствието на Ромел, умира от сърдечен удар. Временното командването поема генерал [[Вилхелм фон Тома]].

През това време 30-ти корпус е преминал едва първите минни полета. Недостатъчна част от минните полета са прочистени, за да може 10-ти корпус да премине. През целия ден Съюзниците атакуват с пехота позициите на Оста, като правят повече от 1,000100 атаки.

Танкови части атакуват 51-ва планинска дивизия след изгрев. До 16:00 часа прогресапрогресът е малък. При залез, когато слънцето свети откъм техния гръб, танковете от [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15-та танкова дивизия]] и италианската дивизия Литорио, завиват и атакуват австралийците. Така започва първата танкова битка при Аламейн. Над 100 танка участват в нея и до падането на мрака половината от тях са унищожени, а нито една от страните не осъществява прогрес.

Докато австралийците се бият с 15-та танкова, планинската дивизия, в лявовляво от тях, започва първата битка между танкове и пехота при Аламейн. Тя продължава два дни и е съпроводена с много жертви, но в края Съюзниците държат хребета Кидни.

Рано сутринта силите на Оста стартират серия от атаки като използват 15-та танкова и Литорио дивизии. Африканският корпус търси слаби места в отбраната, но не открива такива. След залез пехотата на Съюзниците тръгва в атака. Около полунощ 51-ва дивизия започва три атаки, но никой не знаел къде точно се намират. Последват хаос и сериозни загуби, - над 500 съюзнически войника и оцелява само един съюзнически офицер от атакуващите групи.

Офанзивата изпада в застой. [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] казва, "Наистина ли е невъжможноневъзможно да се намери генерал, който да може да спечели битка?". Контраатака започва в 15:00 часа срещу кота 29 в близост до Тел ел Еиса. Ромел е решен да си върне тази позиция и насочва всички танкове от хребета Кидни към мястото на битката. Въздушни и наземни сили се насочват към мястото, след като Ромел предвижва 21-ва танкова и италианската бронетанкова дивизия Ариете от юг по протежение на пътя Рахман. Това се оказва грешка. Британците държат позицията и частите на Ромел не могат да се оттеглят поради липсата на гориво. Те остават неподвижни на открито на милостта на въздушните атаки.

В полза на британците се оказва потапянето на танкера ''Прозерпина'' при [[Тобрук]] от британските военновъздушни сили, който е последната надежда на Ромел за получаване на продоволствиягориво.

Тази атака започва със седем часова въздушна бомбардировка фокусирана върху Тел ел Акакир и Сиди Абдел Рахман, последвана от четири и половина часа артилерийски бараж от 360 оръдия, които изстрелват 15, 000 снаряда. Първоначалното настъпление е проведено от новозеландците (към тях са прикачени две бригади от британските пехотни дивизии, а танковете които следват пехотата са част от британската 9-та бронетанкова дивизия). Новозеландския командир [[Бърнард Фрайбърг]] се опитва да освободи своята 2-ра дивизия, тъй като те са с намален числен състав и изморени, но това не става и през студената ноемврийска нощ те потеглят срещу противника.

9-та бронетанкова бригада започва предвижване към бойната линия в 20:00 часа от железопътната гара на [[Аламейн]] на [[1 ноември]] с приблизително 130 танка, а пристига до началнатаизходната линияпозиция със само 94 танка<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' pg. 66</ref>. Бригадата е трябвало да започне атаката към Тел ел Акакир в 5:45 часа под прикритието на артилерийски бараж. Но атаката е отложена с 30 минути, докато се бригадата се прегрупира, по заповед на [[Джон Сесил Къри]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 387</ref>. В 6:15 часа, половин час преди изгрев, три полка от бригадата атакуват в посока на огневата линия<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>.

ОговорътОтговорът идва от Бърнард Фрайбърг, който казва че Монтгомъри

Германските и италиански противотанкови оръдия (съставени най-вече от [[Pak 38]] и [[Оръдие 47/32 M35|италианските 47 мм]] оръдия<ref>http://www.nzetc.org/tm/scholarly/tei-WH2Alam-c30.html стр. 395</ref>, заедно с 24 от вдъхващите строхопочитаниестрахопочитание [[88 мм оръдие]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' pg. 386</ref>) откриват огън с появяването на силуетите на атакуващите танкове.

Оръдейният огън започва да нанася постоянни загуби на атакуващите танкове, но не успява да ги спре. За периода от половин час около 35 оръдия са унищожени и няколко стотинняколкостотин войника са пленени.

Ромел извиква италианската 132-ра бронетанкова дивизия Ариете от юг, за да се присъедини към защитата около Тел ел Акакир. До залез, Оста има само трийсет и два танка по целия фронт. Докато [[Немски Африкански корпус|Африканския корпус]] води боеве край Тел ел Акакир, Ромел започва отстъпление към Фука.

[[Ервин Ромел]] изпраща съобщение на Хитлер обяснявайки незащитимостта на позицията и търсяйкитърсейки разрешение за отстъпление, но Ромел получава заповед да не се изтегля. Фон Тома му казва, "Току -що бях на бойното поле. 15-та танкова има десет танка, 21-ва танкова само четиринайсет, Литорио седемнайсет." Ромел му прочита съобщението на Хитлер и остава да командва Африканския корпус.

Въпреки отчаяната ситуация, войниците на Ромел запазват своите позиции. Цели части са унищожени, но останалите продължават да се бият. Пробив с ширина 12 мили е отворен във фронтовата линия на Оста. "Ако останем тук, армията няма да може да издържи три дни... Ако се подчиня на заповедта на фюрера, тогава съществува опасността моите войници да не се подчиняват на заповедите... Моите мъже са на първо място!" Ромел заповядва отстъпление в противоречие с заповедите на Хитлер.

На [[4 ноември]] се провеждат последните атаки. Британските 1-ва, 7-ма и 10-та бронетанкови дивизии преминават германските линии и започват действия в пустинята. Съюзниците печелят битката. Оста е в остъплениеотстъпление. През този ден са унищожени бронетанковите Ариете и Литорио дивизии, както и моторизираната дивизия Триесте.

До този момент Ромел е загубил близо 23, 000 войника и 1,0001000 танка, и има останали само 80 танка. Съюзниците също понасят тежки загуби - 13,500 мъжедуши са убити, изчезнали или ранени. Генерал-майор [[Дъглас Уимбърли]] се заклева, "Никога отново."

Монтгомъри винаги е вярвал, че битката ще бъде битка на изтощение, подобна на тези водени през [[Първа световна война|Първата световна война]] и точно предсказва продължителността на битката и загубите на Съюзниците<ref name=ham>{{cite book|chapter=Montgomery, Bernard Law| first=Nigel |last=Hamilton| title=Oxford Dictionary of National Biography| publisher=Oxford University Press| date=2004}}</ref>. Артилерията е управлявана отлично, но танковите тактики показват остарял менталитетманталитет, който води до постоянни загуби на съюзнически части, когато атакуват на открит терен в големи формирования с недостатъчна поддръжка от страна на пехотата и военновъздушните сили. Британската въздушна поддръжка е ограничена, което контрастира с [[Луфтвафе]] и италианските Кралски Военновъздушни сили, които предлагат малко или никаква поддръжка на наземните сили, като предпочитат въздушните битки.

В края съюзническата победа е всичко, но не и пълна. Аламейн е първата голяма офанзива срещу германците, при която Съюзниците са победители. [[Уинстън Чърчил]] обобщава битката на [[10 ноември]], [[1942]] година с думите: "Това не е краякраят, това не е дори началото на края. Но това вероятно е краят на началото." Това е най-големияголемият триумф на Монтгомъри. Той приема титлата "Виконт Монтгомъри от Аламейн", когато е бива получава аристократско звание.