Отваря главното меню

Промени

== Планът на Оста ==
[[Image:2 Battle of El Alamein 001.png|thumb|right|250px|Разположение на силите в навечерието на битката]]
С провала на офанзивата при [[Битка при Алам Халфа|Алам Халфа]] силите на Оста са сериозно изчерпани. Германската и италианската армии са прекалено разпръснати и изтощени, и разчитат на пленените от Съюзниците продоволствия и снаряжение. През август Ромел все още има преимущество в мъжехора и материали. Това бързо се обръща след като получава малобройни подкрепления, за разлика от британските части, които получават войници и екипировка от [[Англия]], [[Индия]], [[Австралия]], и известно количество танкове и каминикамиони от [[Съединени американски щати|САЩ]]. Ромел продължава да моли за подкрепления, но основната цел на германската военна машина е насочена към Източния фронт и много малко доставки стигат до Северна Африка.
 
Ромел знае отлично, че британските сили скоро ще са достатъчни за започване на офанзива срещу неговата армия. Единствената му надежда е германските сили при [[Битка при Сталинград|Сталинград]] бързо да победят съветските и да се предвижат южно през Кавказ и като по този начин заплашат Персия ([[Иран]]) и Близкия Изток. Това би предизвикало прехвърлянето на британски части от египтския фронт към Персия, което би отложило офанзивата срещу него. Използвайки тази пауза Ромел може да изиска подпрекпленияподпрепления за осъществяване на евентуално свързване между неговия [[Немски Африкански корпус|Африкански корпус]] и германските армии, които се бият в южнаЮжна Русия., Позволявайкипозволявайки окончателна победа над съюзническите армии в [[Северна Африка]] и [[Близък изток|Близкия изток]].
 
През това време частите под негово командване се окопават и очакват възможната атака от страна на Съюзниците или поражението на съветската армия при Сталинград. Те поставят около половин милион мини, основно противотанкови, а района получава името ''Дяволската градина'' (много от тях са британски, пленени при Тобрук). Противопехотни мини (като мина тип S) са поставени между противотанковите.
Има причина операцията да е наречена Лайтфут (Лек крак) - пехотата атакува първа. Много от противотанковите мини няма да се задействат от пехотата, тъй като те не са достатъчно тежки (оттам и името). С напредването на пехотата инженерите трябва да разчистят пътя за танковете, които идват от към тила. Всеки от проходите трябвало да бъде с ширина 24 фута (7.2 метра), което е достатъчно за танковете да преминат в единична линия. Инженерите трябва да разчистят участък дълъг пет мили през ''Дяволската градина''. Това е трудна задача и като цяло се проваля поради дълбочината на минните полета на Оста.
 
Съюзническият план включва лъжлива атака от юг от страна на британския 13-ти корпус, ангажирайки вниманието на [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва танкова дивизия]] и италианската бронетанкова дивизия Ариете, докато на север британскиябританският 30-ти корпус се опита да осигури тесен път през германските минни полета за преминаването на бронетанковите дивизии на британския 10-ти корпус.
 
В 22:00 часа пехотата на 30-ти корпус започва настъпление. Целта е линията, където се намират най-укрепените позиции на противника. Щом пехотата достига първите минни полета сапьорите се предвижват, за да започнат изграждането на проход за танковете. Към 2:00 часа първите от 500 танка тръгват напред. До 4:00 часа челните танкове са в минното поле, където те вдигат толкова прах, че видимостта намалява рязко. Започва да се образува задръстване, след като танковете не могат да преминат.
===Фаза 2: Застой===
 
Сутринта на [[24 октомври]], събота, носи неприятности за германския щаб. Точността на артилерийския бараж унищаваунищожава германските комуникации, а [[Георг Щуме]], който командва силите на Оста в отсъствието на Ромел, умира от сърдечен удар. Временното командването поема генерал [[Вилхелм фон Тома]].
 
През това време 30-ти корпус е преминал едва първите минни полета. Недостатъчна част от минните полета са прочистени, за да може 10-ти корпус да премине. През целия ден Съюзниците атакуват с пехота позициите на Оста, като правят повече от 1,000100 атаки.
 
Танкови части атакуват 51-ва планинска дивизия след изгрев. До 16:00 часа прогресапрогресът е малък. При залез, когато слънцето свети откъм техния гръб, танковете от [[15-та танкова дивизия (Вермахт)|15-та танкова дивизия]] и италианската дивизия Литорио, завиват и атакуват австралийците. Така започва първата танкова битка при Аламейн. Над 100 танка участват в нея и до падането на мрака половината от тях са унищожени, а нито една от страните не осъществява прогрес.
 
Докато австралийците се бият с 15-та танкова, планинската дивизия, в лявовляво от тях, започва първата битка между танкове и пехота при Аламейн. Тя продължава два дни и е съпроводена с много жертви, но в края Съюзниците държат хребета Кидни.
 
'''''Неделя, 25 октомври, 1942 година'''''
Първоначалната атака приключва в неделя. И двете армии водят боеве без прекъсване в продължение на два дни. Съюзниците преминават през минните полета на запад и осъществяват проникване с дълбочина 5 мили и ширина 6 мили. Те са заели позиции на хребета Митерия на югоизток, но в същото време силите на Оста са здраво окопани в по-голямата част от първоначалните си позиции и битката там е в застой. Генерал Монтгомъри нарежда спиране на бойните действия на юг, евакуация на хребета Митерия и насочване на войските в посока север към морето. Бойното поле ще се концентрира при Кидни и Тел ел Еиса до осъществяване на пробив.
 
Рано сутринта силите на Оста стартират серия от атаки като използват 15-та танкова и Литорио дивизии. Африканският корпус търси слаби места в отбраната, но не открива такива. След залез пехотата на Съюзниците тръгва в атака. Около полунощ 51-ва дивизия започва три атаки, но никой не знаел къде точно се намират. Последват хаос и сериозни загуби, - над 500 съюзнически войника и оцелява само един съюзнически офицер от атакуващите групи.
 
Докато 51-ва бригада води боеве в района на Кидни, австралийците атакуват кота 29, артилерийски наблюдателен пункт на Оста с височина 20 фута намиращ се на югозапад от Тел ел Еиса. Това е ново настъпление насочено на север, което Монгомъри обмисля по-рано същия ден. То е сцена на разгорещени битки в следващите дни. 26-та австралийска бригада атакува в полунощ. Военно въздушните сили пускат 115 тона бомби и съюзниците превземат позицията и вземат 240 пленници. Боевете продължават в този район и през следващата седмица, тъй като Оста се опитва да си върне този хълм, който е от голямо значение за тяхната защита.
Ромел се завръща в [[Северна Африка]] през вечерта на 25 октомври и незабавно започва да преценява битката. Той открива, че италианската дивизия Тренто е загубила половината си пехота, 164-та лека дивизия е загубила два батальона, по-голямата част от другите групи са с намалена численост, всички войници са с намалени порциони, множество болни и цялата армия има достатъчно гориво за три дни.
 
Офанзивата изпада в застой. [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] казва, "Наистина ли е невъжможноневъзможно да се намери генерал, който да може да спечели битка?". Контраатака започва в 15:00 часа срещу кота 29 в близост до Тел ел Еиса. Ромел е решен да си върне тази позиция и насочва всички танкове от хребета Кидни към мястото на битката. Въздушни и наземни сили се насочват към мястото, след като Ромел предвижва 21-ва танкова и италианската бронетанкова дивизия Ариете от юг по протежение на пътя Рахман. Това се оказва грешка. Британците държат позицията и частите на Ромел не могат да се оттеглят поради липсата на гориво. Те остават неподвижни на открито на милостта на въздушните атаки.
 
Въпреки това при хребета Кидни, британците не успяват да възползват от липсващите танкове. При всеки опит да се предвижат напред те са спирани с противотанкови оръдия.
 
В полза на британците се оказва потапянето на танкера ''Прозерпина'' при [[Тобрук]] от британските военновъздушни сили, който е последната надежда на Ромел за получаване на продоволствиягориво.
 
'''''Вторник, 27 октомври, 1942 година'''''
Тази фаза от битката започва на [[2 ноември]] в 1:00 часа, като целта е унищожаване на танковите части на противника, принуждаване на врага да се бие на открито, намаляване на запасите на Оста от гориво, атакуване и окупиране на противниковите продоволствени линии и предизвикване на разпадане на противниковата армия. Интензивността и разрушенията при Суперчардж са по-големи от всичко, което се е случило до този момент през тази битка. Целта на операцията е Тел ел Акакир по продължение на пътя Рахман, който е в основата на защитата на Оста.
 
Тази атака започва със седем часова въздушна бомбардировка фокусирана върху Тел ел Акакир и Сиди Абдел Рахман, последвана от четири и половина часа артилерийски бараж от 360 оръдия, които изстрелват 15, 000 снаряда. Първоначалното настъпление е проведено от новозеландците (към тях са прикачени две бригади от британските пехотни дивизии, а танковете които следват пехотата са част от британската 9-та бронетанкова дивизия). Новозеландския командир [[Бърнард Фрайбърг]] се опитва да освободи своята 2-ра дивизия, тъй като те са с намален числен състав и изморени, но това не става и през студената ноемврийска нощ те потеглят срещу противника.
 
Пехотата постига по-голямата част от своите цели, но също както при Операция Лайтфут, пътеките за танковете са разчистени в края на нощта.
 
9-та бронетанкова бригада започва предвижване към бойната линия в 20:00 часа от железопътната гара на [[Аламейн]] на [[1 ноември]] с приблизително 130 танка, а пристига до началнатаизходната линияпозиция със само 94 танка<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' pg. 66</ref>. Бригадата е трябвало да започне атаката към Тел ел Акакир в 5:45 часа под прикритието на артилерийски бараж. Но атаката е отложена с 30 минути, докато се бригадата се прегрупира, по заповед на [[Джон Сесил Къри]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 387</ref>. В 6:15 часа, половин час преди изгрев, три полка от бригадата атакуват в посока на огневата линия<ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>.
 
<blockquote>
[[Джон Сесил Къри]] се опитва да отмени задачата за неговата бригадата като казва, че смята че ще атакуват на прекалено широк фронт без резерви и че най-вероятно ще понесат 50 процента загуби.<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' стр. 386</ref>
 
ОговорътОтговорът идва от Бърнард Фрайбърг, който казва че Монтгомъри
<blockquote>
"... е наясно с риска и приема вероятността от 100 процента загуби на 9-та бронетанкова бригада при опита да се извърши пробив, но в предвид непосредственото настъпление на британската 1-ва бронетанкова бригада, този риск не е считан за голям."
</blockquote>
 
Германските и италиански противотанкови оръдия (съставени най-вече от [[Pak 38]] и [[Оръдие 47/32 M35|италианските 47 мм]] оръдия<ref>http://www.nzetc.org/tm/scholarly/tei-WH2Alam-c30.html стр. 395</ref>, заедно с 24 от вдъхващите строхопочитаниестрахопочитание [[88 мм оръдие]]<ref>Niall Barr. ''Pendulum of War: The Three Battles of El Alamein'' pg. 386</ref>) откриват огън с появяването на силуетите на атакуващите танкове.
 
Оръдейният огън започва да нанася постоянни загуби на атакуващите танкове, но не успява да ги спре. За периода от половин час около 35 оръдия са унищожени и няколко стотинняколкостотин войника са пленени.
 
Бригадата започва атаката с 94 танка като в движение остават само 24 (много от останалите са подлежали на ремонт <ref>Major General I.S.O. Playfair. ''The Mediterranean and Middle East Volume IV The destruction of the Axis forces in Africa'' стр. 67</ref>) и понасят загуби от 230-300 човека.
Резултата от битката по-късно е наречен "Унищожаването на танковете". Въпреки че загубите на танковете са приблизително равни, те представляват само част от британските, но почти всички от танковете на [[Ервин Ромел|Ромел]].
 
Ромел извиква италианската 132-ра бронетанкова дивизия Ариете от юг, за да се присъедини към защитата около Тел ел Акакир. До залез, Оста има само трийсет и два танка по целия фронт. Докато [[Немски Африкански корпус|Африканския корпус]] води боеве край Тел ел Акакир, Ромел започва отстъпление към Фука.
 
===Фаза 5: Край на битката===
 
[[Ервин Ромел]] изпраща съобщение на Хитлер обяснявайки незащитимостта на позицията и търсяйкитърсейки разрешение за отстъпление, но Ромел получава заповед да не се изтегля. Фон Тома му казва, "Току -що бях на бойното поле. 15-та танкова има десет танка, 21-ва танкова само четиринайсет, Литорио седемнайсет." Ромел му прочита съобщението на Хитлер и остава да командва Африканския корпус.
 
Когато 150 британски танка тръгват след остатъците на 15-та и 21-ва танкови дивизии, фон Тома остава със своите войници. Той е в командния танк в точката, където се събират двете танкови части. Той остава до унищожението на последния танк. В края, когато всичко е загубено, той е стоял до горящия си танк в зоната, която е щяла да стане известна като "танково гробище".
 
Въпреки отчаяната ситуация, войниците на Ромел запазват своите позиции. Цели части са унищожени, но останалите продължават да се бият. Пробив с ширина 12 мили е отворен във фронтовата линия на Оста. "Ако останем тук, армията няма да може да издържи три дни... Ако се подчиня на заповедта на фюрера, тогава съществува опасността моите войници да не се подчиняват на заповедите... Моите мъже са на първо място!" Ромел заповядва отстъпление в противоречие с заповедите на Хитлер.
 
'''''4 ноември, 1942 година'''''
 
На [[4 ноември]] се провеждат последните атаки. Британските 1-ва, 7-ма и 10-та бронетанкови дивизии преминават германските линии и започват действия в пустинята. Съюзниците печелят битката. Оста е в остъплениеотстъпление. През този ден са унищожени бронетанковите Ариете и Литорио дивизии, както и моторизираната дивизия Триесте.
 
До този момент Ромел е загубил близо 23, 000 войника и 1,0001000 танка, и има останали само 80 танка. Съюзниците също понасят тежки загуби - 13,500 мъжедуши са убити, изчезнали или ранени. Генерал-майор [[Дъглас Уимбърли]] се заклева, "Никога отново."
 
==Анализ и последствия==
</blockquote>
 
Монтгомъри винаги е вярвал, че битката ще бъде битка на изтощение, подобна на тези водени през [[Първа световна война|Първата световна война]] и точно предсказва продължителността на битката и загубите на Съюзниците<ref name=ham>{{cite book|chapter=Montgomery, Bernard Law| first=Nigel |last=Hamilton| title=Oxford Dictionary of National Biography| publisher=Oxford University Press| date=2004}}</ref>. Артилерията е управлявана отлично, но танковите тактики показват остарял менталитетманталитет, който води до постоянни загуби на съюзнически части, когато атакуват на открит терен в големи формирования с недостатъчна поддръжка от страна на пехотата и военновъздушните сили. Британската въздушна поддръжка е ограничена, което контрастира с [[Луфтвафе]] и италианските Кралски Военновъздушни сили, които предлагат малко или никаква поддръжка на наземните сили, като предпочитат въздушните битки.
 
В края съюзническата победа е всичко, но не и пълна. Аламейн е първата голяма офанзива срещу германците, при която Съюзниците са победители. [[Уинстън Чърчил]] обобщава битката на [[10 ноември]], [[1942]] година с думите: "Това не е краякраят, това не е дори началото на края. Но това вероятно е краят на началото." Това е най-големияголемият триумф на Монтгомъри. Той приема титлата "Виконт Монтгомъри от Аламейн", когато е бива получава аристократско звание.
 
Ромел е отблъснат чак до туниските планини, където неговите части получават подкрепления и екипировка след като Хитлер научава за [[Операция Факел]] и последвалото предателство на правителството на Вишиска Франция. Тези подкрепления биха били полезни по време на битката при Аламейн. Ромел сега е изправен през война на два фронта, с британските части, които го преследват от изток, и британските, френските и американските от запад. Очакванията за кратка кампания срещу силите на Оста води до [[Битка при прохода Кесерин|грешки]] от страна на неопитните американски части. Това води до продължителна, трудна и скъпо струваща Туниска кампания.
Анонимен потребител