Янчо Костов: Разлика между версии

| описание = българскиБългарски генерал-майор

Включва се в съпротивителнотоСъпротивителното движение по време на Втората световна война. Интерниран е отново в [[Кръстополе (лагер)|лагера Кръстополе]] (1941-1943). През 1944 г. преминава в нелегалност и е партизанин в [[Партизански отряд „Асен Златаров“|Хасковския партизански отряд „Асен Златаров“]]. Политически комисар на отряда и на [[Седма Хасковска въстаническа оперативна зона]]. От 22 септември 1944 е помощник-командир на [[втори армейски артилерийски полк]]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 163</ref><ref>http://soft-zakach.ru/?p=13217</ref>.

Служи в [[Българска армия|Българската армия]] (1944-1958). ВоенноОт звание22 генералсептември 1944 е помощник-майоркомандир на [[втори армейски артилерийски полк]]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас<ref>Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 163</ref><ref>http://soft-zakach.ru/?p=13217</ref>.
Първи заместник-началник на Главно политическо управление на Българската армия. Военно звание генерал-майор. Заедно с генерал-лейтенант [[Йонко Панов]] и генерал-лейтенант [[Борис Копчев]] се противапоставяпротивопоставя на работата на ДС, целите и методите при създаването на [[ТКЗС]] (1956). Снет е от всички постове и понижен в звание [[полковник]]. <ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 232]</ref>.