Правителство на Казимир Ернрот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
}}
'''Правителството на Казимир Ернрот''' е петото правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 287 от [[27 април]] [[1881]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 287 от 27 април 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1881 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]]<ref name="bdis-ern">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html „Българските държавни институции 1879–1986“]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02 март 2015)</ref>. Управлява до [[1 юли]] [[1881]] г.<ref name="bdis-ern"/>, след което е наследено от [[Правителство на България (1881–1882)|първото правителство без министър-председател]] управлявано пряко от българският монарх<ref name="Encyclopedy"/>.
{{стар стил}}
Line 27 ⟶ 28:
В образувание на [[27 април]] [[1881]] г. кабинет, ръководен от ген. Казимир Ернрот, влизат привърженици на монарха. Целта на правителството е да подготви условията за отмяна на [[Търновската конституция]] и концентриране на цялата власт в ръцете на [[Александър I Батенберг]]. Страната е разделена на пет области, ръководени от извънредни („черезвичайни“) комисари<ref name="Encyclopedy"/>.
На [[11 май]] [[1881]] г. монархът обявява официално условията си, за да остане на трона: извънредни пълномощия за седем години и управление посредством
Непосредствено преди свикването на Великото народно събрание чрез княжески указ са организирани военни съдилища, които да се занимават с „престъпленията на органите на [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[законодателна власт|полицейстката власт]], имащи характер на възбуждение, на метеж и неподчинение на законно установените власти“<ref name="Encyclopedy"/>.
Тежките присъди, предвиждани с Указа, парализират административната и полицейската власт, както и либералния печат. При тези условия правителството и монархът постигат пълно победа в изборите за [[II Велико народно събрание|ВНС]] през 1881 г. При откриване му в [[Свищов]] не са допуснати и малкото избрани либерали. Конституцията се
== Съставяне ==
Line 46 ⟶ 47:
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Георги Желязкович]]||Консервативна партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Порфирий Стаматов]]||}}
{{министър2|[[
{{министър2 край}}
Line 71 ⟶ 72:
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1878-1918)|Ернрот, Казимир]]
|