Уикипедия

Правителство на Драган Цанков 3: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 16:
| мъже = 6
| жени = 0
| избори = <!-- [[Парламентарни избори в България (1882)|1882]] -->
| избрано-от = <!-- [[3 Обикновено народно събрание|3 Обикновено народно<br> събрание]] -->
| предишно = [[Правителство на Драган Цанков (1883)|Цанков 2]]
| следващо = [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|Каравелов 2]]
}}
Третото '''правителство на Драган Цанков''' е девето [[Правителства на България|правителство]] на [[Княжество България]], назначено с Указ № 1 от [[1 януари]] [[1884]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 1 от 1 януари 1883 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1883 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]].<ref name="statelova41">{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 41-43}}</ref> Управлява страната до [[29 юни]] [[1884]] г., след което е наследено от [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|второто правителство на Петко Каравелов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
{{стар стил}}
 
== Политика ==
На [[31 декември]] [[1884]] г. е образувано хомогенно правителство на умерените либерали. Основната задача, която новото правителство си поставя във вътрешната политика, е утвърждаването на умерено конституционно управление. Тази политика среща съпротивата на крайните либерали, които искат пълно възстановяване на [[Търновската конституция]]. Резултатът е окончателното разцепление на [[Либералната партия]]. На [[27 май]] [[1884]] г. при изборите за [[4 Обикновено Народно събрание]] крайните либерали успяват да наложат своя кандидат [[Петко Каравелов]] за председател на парламента. Това води до подаване оставката на кабинета.▼
{{Основна|Правителство на Драган Цанков (1883)}}
▲На [[31 декември]] [[1884]] г. е образувано хомогенно правителство на умерените либерали. Основната задача, която новото правителство си поставя във вътрешната политика, е утвърждаването на умерено конституционно управление. Тази политика среща съпротивата на крайните либерали, които искат пълно възстановяване на [[Търновската конституция]]. Резултатът е окончателното разцепление на [[Либералната партия]]. На [[27 май]] [[1884]] г. при изборите за [[Народно събрание]] крайните либерали успяват да наложат своя кандидат [[Петко Каравелов]] за председател на парламента. Това води до подаване оставката на кабинета.
 
=== Външна политика ===
Най-важният мометмомент във външната политика на умерените либерали е свързан с рязкото изостряне на отношенитаотношенията със [[Сърбия]]. Причините са триториалнитетериториалните претенции на Сърбия към някои гранични български райноирайони и даденото политическо убежище в [[България]] на сръбски опозционериопозиционери. Апогеят на кризата е на 28 май с.г., когато дипоматическиятдипломатическият представител на Сърбия в [[София]] [[Джорде Симич]] връчва ултиматум на българското правителство. В него се изисква сръбкитесръбските опозиционери емигранти да бъдат върнати в родината им в тридневен срок. Отказът на българското правителство да удовлетвори искането завършва с прексъванепрекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Опитите чрез посредничеството на [[Русия]], [[Австро-Унгария]] и [[Германия]] да се разреши граничниятаграничният проблем завършват без успех поради различните интереси на [[Великите сили]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Друг външноикономически проблем пред правителството са преговорите по откупуване на линията [[Русе]]-[[Варна]]. Под натиск на [[Великобритания]] кабинетът започва преговори, на които компанията, собственик на железницата, се опитва да наложи неизгодни за Княжеството условия. Преговорите са преустановени<ref name="Encyclopedy"/>.
 
По въпроса за нациоалнотонационалното обединение, правителството на д-р Цанков избира позицията на изчакване. Причините за това са партизанските борби в [[Източна Румелия]] и неблагоприятната международна обстановка.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | pages = 417-419, 425-429, 434}}</ref><ref name="Encyclopedy"/>
 
== Съставяне ==
Ред 49:
{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Димитър Моллов]]||Прогресивнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Константин Помянов]]||Прогресивнолиберална партия}}
{{министър2|[[военен министър на войната на България|военен]]|[[Виктор Котелников]]|(упр.)|военен}}
{{министър2 край}}
 
Ред 56:
* След промените на 29 януари военното министерство преминава в ръководството на:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[военен министър на войната на България|военен]]|[[Михаил Кантакузин]]||военен}}
{{министър2 край}}
 
Ред 72:
{{Правителства на България}}
 
{{DEFAULTSORT:Цанков, Драган 3}}
[[Категория:Правителства на България (1878-1918)]]
[[Категория:Прогресивнолиберална партия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Драган_Цанков_3“.