Правителство на Драган Цанков 2: Разлика между версии

Второто '''правителство на Драган Цанков''' е осмо [[Правителства на България|правителство]] на [[Княжество България]], назначено с Указ № 719 от [[7 септември]] [[1883]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 719 от 7 септември 1883 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 96 от 8 септември 1883 г.</ref> на княз [[Александър I Батенберг]]. Управлява страната до [[31 декември]] [[1883]] г., след което е наследено от [[Правителство на Драган Цанков (1883–1884)|третото правителство на Драган Цанков]]<ref name="Encyclopedy"/>.

* септември 1883 – [[III Обикновено народно събрание|Народното събрание]] ратифицира [[Четворна конвенция (1883)|конвенцията]] за изграждане на българския участък от железницата [[Виена]] – [[Цариград]] през [[София]] и [[Цариброд]] за [[Ниш]], въпреки опозицията на [[Петко Каравелов|непримиримите либерали]], които настояват за прокарване линията през София и [[Кюстендил]] за [[Скопие]].{{hrf|Радев|1990|400-402}} (Отсечката е завършена през 1888.<ref>Попов, Радослав и др. История на България (681 - – 1960). Том 2. София, Издателство „Аргес“, 1995, с. 108</ref>) По време на същата сесия парламентът утвърждава и [[Българо-руска финансова конвенция (1883)|конвенцията]] за изплащане на [[Окупационен дълг на България към Русия|окупационния дълг]] към Русия, сключена при [[Правителство на Соболев|управлението на Соболев]].{{hrf|Радев|1990|400}}

* октомври 1883 – След [[Зайчарска буна|Зайчарското въстание]] правителството на [[Драган Цанков|Цанков]] приютява сръбски политически емигранти. Това води до разрив в отношенията със [[Кралство Сърбия|Сърбия]] половин година по-късно.<ref>Стателова, Е. и др. История на българската дипломация 1879-1913. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 34-35</ref>

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Цанков, Драган 2}}