Баас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
KingOfPain (беседа | приноси)
KingOfPain (беседа | приноси)
Ред 97:
=== 1979-2003г. ===
На 16 юли 1979г. Хасан ал Бакър подава своята оставка и така Саддам Хусейн поема президентския пост. Сред първите му решения като държавен глава е да прочисти редиците на БААС от вътрешна опозиция, като нарежда екзекуцията на около 400 членове на собствената си партия. Още на 28 юли президентът арестува Махия Абдел Хюсеин ал Машхади, секретар на РКС, и ще няколко офицера под претекст, че са организирал заговор срещу него.Поемайки всички отговорности и държейки военните в страни от политическата власт, Саддам се стреми да скъса със старите традиции , въпреки че военната обстановка в която попада [[Ирак]] след 1980 г. го отклонява от предначертаната линия. Силата на БААС се запазва благодарение на утвърдените способности на нейните ръководители, отличната организация и кадрово осигуряване на въоръжените и сили. В това отношение заслужава да бъде подчертана ролята на народната армия, която е истинска баасистка милиция, сформирана на 8 февруари 1970 г. и разпусната през април 1991 г., чиито главен организатор е Таха Ясин Рамадан.
През 1979 г. [[ислямската революция]] сваля шаха на [[Иран]], а новият лидер [[аятолах]] [[ХумейниРухолах Хомейни|Хомейни]] започва словесна война срещу Ирак, обвинявайки Саддам в прекалено близки връзки със Запада. През 1980 г. след встъпването си в длъжност като държавен глава, Саддам съзира потенциална заплаха за режима си в ислямската революция на аятолах [[Хумейни]] и въвлича страната в кървава война с Техеран,довела до съсипване на стабилната дотогава иракска икономика и до смъртта на стотици хиляди. Войната продължава цели 8 години - до 1988 г., когато приключва без придобивки, но с много жертви и за двете страни.
Апетитите на Саддам обаче не са утолени. Възползвайки се от неясната ситуация след падането на [[Берлинската стена]] през 1989 г. и започналото разместване на глобалната мозайка, през 1990 г. той атакува Кувейт и опитва да го анексира. Излъган в преценката си обаче, иракският режим се изправя срещу единното световно мнение и след кратката операция [["Пустинна буря"]] през 1991 г. е принуден да напусне емирството. Въпреки иракското поражение [["Пустинна буря"]] не води до отслабване на властта на Саддам. Бунтовете на кюрди и шиити, окуражавани от западните сили, са потушени с невиждана жестокост, масови убийства и дори химическо оръжие. Стотици хиляди напускат домовете си в търсене на спасение. Изтеглянето на Саддам от [[Кувейт]] става на фона на десетки подпалени нефтени кладенци, гъстият пушек от които превръща деня в нощ и предизвиква мащабна екологична катастрофа в региона. Оттам насетне историята е известна. Следват 12 години на международно ембарго, надлъгване с оръжейните инспектори на [[ООН]], опити за ново въоръжаване, четиридневна бомбена кампания през 1998 г., за да стигнем до водещата се и в момента война и поредния опит да бъде решен поне един от проблемите на Близкия изток. Саддам Хюсейн е свален от власт на 9 април 2003 г., когато американските войски превземат [[Багдад]]. Той е в неизвестност до 13 декември същата година, когато е заловен близо до родния си град [[Тикрит]]. Открит е в подземие, в неузнаваем вид - гладен, изтощен и мръсен. На 30 декември е обесен в иракска военна база (Camp Justice) североизточно от Багдад, база, която някога е била щаб на военното разузнаване на Саддам, а после използвана за лагер, където да бъдат затваряни и измъчвани стотици жители. След свалянето на баасисткия режим на Саддам Хусейн , последващото правителство забранява иракската баасистка партия през юни 2003.