Разлика между версии на „Розета от Плиска“

м
Bot: Parsoid bug phab:T107675
м (Bot: Parsoid bug phab:T107675)
* '''Те/Ти - Марс (вторник)'''. Разчетената дума ТЕ е близка до названието на планетата Марс при древните германци - Tiu, Tiw, Tiwas. Думата Tiveya в езика на фригите е ознавала "богиня", а Ti е фригийски теоним. Върховният езически бог при адигите, древен народ съседен на кавказките българи, се е наричал Тха. Д-р Ж. Войников свързва прочитът Те с [[кавказ]]кото [[Картвелски езици|картвелско название]] за вторник (в [[Мегрелски език|мегрелски]] и [[Свански език|свански]]) ''Т'ахашха'' от бог Тах - Марс в представите на мегрелите и сваните. Образът му е заимстван, или наследен от абхазо-адигското божество ''Тхъа (Тхъашхо)'', който се е почитал като върховен бог, създател, господар на вселената. Според него е напълно възможно българите в Кавказ да са заимствали представата за този бог, като аналог на Арес/Марс, от съседните им западнокартвелски племена мегрели и свани. Интересен факт е, че при мегрелите и сваните Тах е бог на урожая, земята, добрата реколта. Аналогична е била и първоначалната представа за Марс, преди да придобие второто си превъплащение като бог на войната. Аналогична е и представата за древногерманския ''Тив'' - първоначално е земно божество, син на ''Нерта'' - богинята на Земята. Най-вероятно представата за Тив е наследена от прединдоевропейското население, вляло се в древногерманската общност.
* '''Хе/Кхе - Меркурий (сряда)'''. Възможно е това название да има връзка с думата за "звезда" при древните семити. Тъй като Меркурий е най-близката до Слънцето планета, тя се вижда като звезда, разположена много близко до Слънцето при неговия изгрев и залез. По тази причина древните семити наричали Меркурий „звезда на Слънцето”, при евреите – „кохав хама» или само звезда - «кохав». «Звезда” на иврит е „кохав”, на арабски – „кохаб”, а на арамейски – „кохеб”. Най-вероятно КХЕ е съкратен вариант на „кохеб, кохав” - звезда. Алтернативно, kha е старинна дума на хинди, означаваща "небе, божество".
* '''Аншър/Анишър - Юпитер (четвъртък)'''. Същото название  е използвано за бога на гърма, светкавиците, бурите, дъждовете и плодородието и на планетата Юпитер при шумери (Аншар, Ансар) и асирийци (Ашшур, Асур). На езика на шумерите АНШАР означава „повелител на небето” и съдържа думите АН (небе) и ШАР (САР, СИР – властелин, господар). Името на държавата Асирия, нейната столица - Асур и етнонима на асирийците (и на днешните сирийци) произлизат от името на главния бог на асирийците – Асур, Аншар. Храмовете на този бог в Асирия се наричали по шумерски „е-шар” = „къща на владетеля”. Това мощно шумерско наследство в Асирия е причината за пренос на много стари шумерски названия на север от Кавказ при прабългарите, например това на главните прабългарски богове Анишър и Еа, които напълно отсъстват при древните европейски народи – гърци и римляни. При шумерите и по-късните месопотамски народи Аншар – Асур (Юпитер) се представял като овчар, който пасе стадото от богове върху пасището на небето. В българската народна митология и народни песни планетата Юпитер се възпява под името Янкул (вариант на Аншър), който също е пастир и водач на звездите (планетите). Вероятно прабългарското название АНИШЪР е било говорим, широко употребяван термин при средновековните българи. За това говорят не само съхранената му форма Янкул и образът му на „пастир на планетите”, но и следните факти. В известната книга “Historia Polonica” (1460 г.) на Ян Длугош  се казва, че в езическите времена полските славяни наричали Юпитер Yęsza (Йенша). В съвременния албански език, денят на Юпитер – четвъртък се нарича “e '''<nowiki/>'''Enjte -денят на Енйете” - денят на Анишър. Полското Yęsza и албанското Enjte са преки заемки от езика на средновековните българи, тъй като тогавашните поляци и предците на албанците са преки съседи на Първото българско царство. Едно от древноиндоарийските названия на [[Юпитер]] е ''Ангирас'' (санскрит Ańgiras) и по значение е сходно със [[Согдиана|согдианското]] ’nxr (anxэr), пущ., перс. akhtar, сарикол. angúr – звезда, (в перс. и назавние на Юпитер), заето и в дрeвнотюркски като Onaj, Onγaj – Юпитер.
* '''Уо - Венера (петък)''', в българския фолклор Яна, Янка е традиционно название на планетата Венера. (И.Иванов) В рускоцърк.слав. е съхранено древното слав. название на планетата Венера – Аонеша. В ирл. Aoine, гелски (шотландски) Haoine, в перс. Аnāhīd – Венера. Бълг. название на Венера Уо, показва най-вече еднаквост с осет. дума us, uosæ – съпруга. В санскрит janani – майка, jāni – жена, авест. ‘ānā, согд. ’ync (īnč), пущ. aney, талиш. ijê, тадж. janga, белуджи jən, искашим. wujinjek – жена.
* '''Сан или Сам - Сатурн (събота)'''. Вавилонското и еврейско название на Сатурн и на съботата е Sabbath, усвоено от повечето древни народи. При готите то е звучало без промяна - Sabbat. При други народи от Стария свят –bb- се променя в –mb-: при персите Shambe (но се пише Shanbe !), на простонароден латински Sambat. От Sambat е образувано старофренското Sambed (от тук днешното Samdi – денят на Sam, събота) и старогерманското Sam (от тук Samstag – денят на Sam, събота). За унгарците и румънците съботата е szombat и sĭmbata, съответно. Според Константин Багрянородни централната част на древния Киев се наричала Самбат. При индийците названието на Сатурн е Sani. Виждаме, че надписът върху лъча от розетата, отговарящ за Сатурн съвпада с най-широко използваното от народите по това време опростено вавилонско название на планетата Сатурн – Sam, Sani. При манихеите богът на Подземнто царства, [[Ариман|Ахриман]] (Сатана) се наричал Šimnu, в согд. šmnw (šēmnu).
15 834

редакции