Хървоев мисал: Разлика между версии

'''Хървоевият мисал''' е {{факт|[[късно Средновековие|късносредновековен]] писмен паметник на [[хърватска глаголица]]. {{източник|Този паметник е единственият известен засега глаголически, който е използван на изток от реките [[Кърка]]|2015|099|0925}} (на реката се намират градовете [[Книн]], [[Скрадин]] и [[Шибеник]] в Далмация) и [[Върбас]].

{{факт|[[Ръкопис]]ът съдържа 247 [[пергамент]]ови листа, много богато и украсени с 96 миниатюри и 380 инициала. Хървоевият мисал получава името си от неговия поръчител - [[Хървое Вукчич Хърватинич]] - представител на фамилията [[Хърватиничи]]. Мисалът е писан в периода 1403-1404 г. на уставна глаголица за църквата „Св. Архангел Михаил“ в [[Сплит]] от писаря Бутко.|2015|9|25}}

{{източникфакт|Езикът е променен от утвърдения старобългарски стандарт|2015|09|09}} и е изпъстрен с [[икавски изговор|икавизми]] и хърватски лексеми. Миниатюрите съдържат сцени от живота на [[Исус]], крепостните стени на Сплит и двореца на [[Диоклециан]]. Ръкописът се е съхранявал в библиотеката на [[Матияш Корвин]] в [[Буда]], а след това в библиотеката на [[Топкапъ]]. За първи път е публикуван през 1849/50 г. от [[Ватрослав Ягич]].|2015|9|25}}