Козаревец (област Стара Загора): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13:
 
== География ==
Селото се намира в южния край на Чирпанските възвишения, т.е. разположено е на ниски хълмове. Няколко километра по-южно он него започва равната като тепсия низина. В близост до Козаревец не протичат големи реки. Източно от селото, на хълма, са т.нар. Червени камъни, а през долчинката е м. Шейтана. Червените камъни са буквално наименование, тъй като почвата е ерозирала и на повърхността стърчат оголените червени скали от недрата на хълма. що се отнася до м. Шейтана, то името и е красноречиво. До преди 60-70 години от там са се вадели камъни за строеж на селските къщи, от което са останали многобройни дупки. Някои от тях целогодишно са пълни с вода, която се запазва бистра, сякаш е кладенчова. Всичко това е обрасло с храсталаци, върби и трънки. Околността е пълна със змии и всякакъв полски дивеч.
 
На запад и северозапад, 2-3 км. от селото се намират две тракийски могили. Местните хора се отнасят с мълчалива почит към тях.
Ред 22:
 
== История ==
 
<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Обществени институции == -->
За историята на с. Козаревец не се знае нищо, но определено може да се каже, че селището е съществувало отдавна, макар и през историческите епохи да е променяло своето местоположение. Категорично е, че на римския път е съществувало поселение, чиито останки и до днес излизат при оран в землището на Козаревец на около 2 км. южно от днешното му положение. На мястото са открити много парчета от глинени съдове. По разкази на възрастни хора, на това място преди 60-70 години /40-те и 50-те год. на 20 в./са вадени готови издялани камъни от зидове. С тях са градени част от къщите на сегашното село.
Една легенда разказва, че по турско в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строели нови кой където имал нивичка. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. От тогава нашествениците започнали да наричат селото Козаревец, защото българите се делили като кози от овце. В тази легенда вероятно е да има голяма доза истина, защото на 50 до 100 м. на изток от последните къщи се откриват множество парчета от стари "турски" керемиди. селото действително е преживяло в не толкова далечно историческо минало някакво преместване в западна посока.
 
Една легенда разказва, че по турско в българското село, започнали да се заселват турци. Българите постепенно изоставяли къщите си и строели нови кой където имал нивичка. Така цялото село се преместило и българите се отделили от турците. От тогава нашествениците започнали да наричат селото Козаревец, защото българите се делили като кози от овце. В тази легенда вероятно е да има голяма доза истина, защото на 50 до 100 м. на изток от последните къщи се откриват множество парчета от стари "турски"„турски“ керемиди. селотоСелото действително е преживяло в не толкова далечно историческо минало някакво преместване в западна посока.
== Културни и природни забележителности ==
 
== Редовни събития ==
 
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
<!-- == Редовни събития == -->
== Личности ==
* [[Тодор Семов]] (1897-?), български офицер, полковник
 
<!-- == Литература == -->
== Други ==
До началото на 40-те години на 20 в. в с.Козаревец не е имало православен храм. Когато е трябвало да се черкуват и по празници, хората запрягали каруците и отивали в съседното село Димитриево, което е на 3 км. юг-югозападно. В нач. на 40-те селото започнало строеж на своя черква. Бързо я изградили до покрив, закупили и необходимата дограма, която складирали в една плевня наблизо. Времената били смутни, военни. През лятото на 1944 годг. е опожарена плевнята с дограмата, а месец след това новата власт дава ясно да се разбере, че работата с черквата е дотук. Но никой не смее да събори изграденото. В средата на 70-те год. студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерват на камбанарията, връзват с въже двуметровия железен кръст и го събарят. При падането си, кръстът срутва половината покрив на черквата. На следващия ден бригадирите са махнати от селото.
 
== Други ==
До началото на 40-те години на 20 в. в с.Козаревец не е имало православен храм. Когато е трябвало да се черкуват и по празници, хората запрягали каруците и отивали в съседното село Димитриево, което е на 3 км. юг-югозападно. В нач. на 40-те селото започнало строеж на своя черква. Бързо я изградили до покрив, закупили и необходимата дограма, която складирали в една плевня наблизо. Времената били смутни, военни.През лятото на 1944 год. е опожарена плевнята с дограмата, а месец след това новата власт дава ясно да се разбере, че работата с черквата е дотук. Но никой не смее да събори изграденото. В средата на 70-те год. студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерват на камбанарията, връзват с въже двуметровия железен кръст и го събарят.При падането си, кръстът срутва половината покрив на черквата. На следващия ден бригадирите са махнати от селото.
И до днес руините на черквата стоят, а опитите да се превърнат я в културен дом, я в читалище, я в нещо друго, са си оставали само приказки и смътни планове.
 
С началото на комунистическите своеволия се свързват и два други гряха, спрямо народната вяра и традиция. Приблизително по средата между Козаревец и Борово е имало аязмо с малко параклисче над него. Новите властници го взривяват и запълват изворчето с камъните от постройката. Друг взрив разбива на парченца огромната канара-оброчище. Изсечена е и дъбовата горичка, около него.
<!-- === Кухня === -->
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Стара Загора}}