Правителство на Димитър Петков: Разлика между версии

| министър-председател = [[Димитър Петков]]

| държавен-глава = [[Фердинанд I]]

| брой = 6

| мъже = 6

| следващо = [[Правителство на Димитър Станчов|Станчов]]

}}

'''Правителството на Димитър Петков''' е двадесет и седмото правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 5 от [[23 октомври]] [[1906]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 5 от 23 октомври 1906 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 234 от 24 октомври 1906 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="angelova-prvodpetkov">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23 януари 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[26 февруари]] [[1907]] г.<ref name="statelova-petkov"/>, след което е наследено от [[Правителство на Димитър Станчов|правителството на Димитър Станчов]].

{{стар стил}}

== Политика ==

В този период управлението на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]], започнало през 1903 г., навлиза в криза, породена от обедняването на работниците и служителите. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи [[Димитър Петков]], който поема управлението от подалия оставка генерал [[Рачо Петров]], се опитва потуши вълненията като ожесточава санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу [[Софийския университет]], който е временно закрит. Убийството на Петков води до ново преустройство на кабинета само четири месеца след предишното.

 

=== Кабинет ===

{{министър2 начало}}

{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Димитър Петков]]||Народнолиберална партия}}

* 13 февруари 1907 – Договор за заем от [[Париба]] за 145 милиона лева с 4,5% лихва, обвързан с частичен финансов контрол и доставки на артилерия от „Шнайдер-Крьозо“. Основната част от средствата, останали след рефинансиране на стари дългове, е използвана за усилване на армията.<ref>{{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990, част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | pages = 112-115 | isbn = 978-954-8579-18-6 | accessdate = 10 февруари 2015 г}}</ref>

* 26 февруари 1907 – Министър-председателят [[Димитър Петков]] е убит от уволнен банков служител в центъра на столицата.<ref>{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878–1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 106-107 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

 

== Литература ==

 

{{Правителства на България}}

{{СОРТКАТ:Петков, Димитър}}

[[Категория:Правителства на България (1878-1918)]]