Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

редакция без резюме
{{Правителство
Първото '''правителство на Александър Стамболийски''' е четиридесето правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 12 от [[6 октомври]] [[1919]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 12 от 7 октомври 1919 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 151 от 7 октомври 1919 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[9 февруари]] [[1923]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Стамболийски (февруари–юни 1923)|второто правителство на Александър Стамболийски]].
| правителство = Правителство на Александър Стамболийски
| номер = 40-о
| категория = политика
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = 50
| снимка =
| описание =
| сформирано = [[6 октомври]] [[1919]]
| разпуснато = [[9 февруари]] [[1923]]
| министър-председател = [[Александър Стамболийски]]
| държавен-глава = [[Фердинанд I]]
| коалиция = [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]]
| брой = 8
| мъже = 8
| жени = 0
| избори =
| избрано-от =
| предишно = [[Правителства на Теодор Теодоров|Теодоров 1, 2]]
| следващо = [[Правителство на Александър Стамболийски (февруари–юни 1923)|Стамбол. 2]]
}}
 
Първото '''правителство на Александър Стамболийски''' е четиридесето [[Правителства на България|правителство]] на [[Царство България]], назначено с Указ № 12 от [[6 октомври]] [[1919]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 12 от 7 октомври 1919 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 151 от 7 октомври 1919 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[9 февруари]] [[1923]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Стамболийски (февруари–юни 1923)|второто правителство на Александър Стамболийски]].
 
== Политика ==
След продължителни преговори с различни политически сили [[Александър Стамболийски]] сформира коалиционно правителство с участието на [[Народна партия|Народната партия]] (54 хиляди гласа) и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] (30 хиляди гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на [[22 ноември]] [[1919]] г. през [[Народното събрание]] „Закон за съдене и наказание на виновниците за [[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]]“. Арестувани са бивши министри от [[Правителство на Радославов (1913–1918)|кабинета на д-р Васил Радославов]]. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната тъговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение ([[Консорциум]]), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветериннарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На [[27 ноември]] с.г. [[министър-председател]]я подписва мирния договор между [[България]] и държавите победителки в [[Първата световна война]]. Клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския документ]] потвърждават най-мрачните прогнози относно последиците за страната. Към територията на [[Сърбия]] са присъединени Западните български покрайнини - – [[Струмишки революционен окръг|Струмишка околия]], [[Цариброд]]ско, [[Босилеград]]ско, част от селищата в [[Кулата|Кулско]] и [[Търново|Търновско]]. [[Румъния]] заграбва [[Южна Добруджа]], а войските на [[Антанта|Съглашението]] окупират [[Западна Тракия]], която през 1920 г. е дадена на [[Гърция]]. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, както и да им предаде огромен брой едър и дребен рогат [[добитък]] и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на [[Българската армия]] е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някой видове тежко [[въоръжение]] и [[авиация]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до избухването на [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка - – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща среиозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]] с.г. и донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче, БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На [[21 май]] с.г. е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на земеделците за кратък период да проведът редица нови реформи<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== Реформи ====
Най-важната реформа на правителството на [[БЗНС]] е свързана с преразпределението на земеделските земи. Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от [[Тракия]] и [[Македония]]. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудовата поземлена собственост максималнният размер обработваема площ, която може да притежава едно семейство, е ограничен до 300 декъра – ако има семейство. Земите над определния максимум се изсемват срещу минимално заплащне. Аграрната реформа засяга предимно интересите на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждавен и на част от едрата градска собственост за нуждите на дръжавните институции. На [[28 май]] с.г. е приет от Народното събрание „Законът за трудовата повинност“. Той задължава младежите, навършили 20 години, и девойките – 16 години, да полагат безплатен труд в полза на държавата съответно по 12 и 6 месеца. Законът позволява октупуване от трудовата повинност<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Проведените реформи засягат интересите не само на богатите [[земевладелец|земевладелци]], [[търговец|търговци]] и [[собственик|собственици]] на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията ([[учител]]и, [[лекар]]и, [[адвокат]]и и [[военен|военни]]), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на [[9 септември]] 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката на републиканска конституция като първа крачка към премахване на [[монархия]]та. През 1922 г. под контрола на дъражавната власт са поставени църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На [[17 септември]] с.г. е рагромен съборът на новата опозиционна политическа формация [[Конституционен блок]] ([[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената Народнопрогресивна]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]). Водачите му ([[Александър Малинов]], [[Стоян Костурков]] и [[Стоян Данев]]) са малтретирани от селяните по време на пътуването им от [[София]] до [[Велико Търново]]. Два месеца по-късно – на [[19 ноември]] [[1922]] г., БЗНС провежда [[референдум]] за признаване вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи. Под съдебна отговорност са подведени бивши министри от [[Правителство на Гешов|кабинета на Иван Евстатиев Гешов]], [[Правителство на Данев (1913)|Стоян Данев]], [[Правителство на Александър Малинов (1918)|Александър Малинов]] – Стоян Костурков. Произнесените през пролетта на 1923 г. присъди са от пет години лишаване на свобода до доживотен затвор и отнемане на гражданските и политическите права<ref name="Encyclopedy"/>.
 
След 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП|БКП (т.с.)]] се влошават. Причината е, че комунистите са единственият реален парламентарен противник на земеделците. БЗНС предприема репресвни мерки в селата със силно комунистическо влияние<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Външна политика ===
Във външната си политика Стамболийски се стреми към подържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|Сръбо-Хърватско-Словенското кралство]] - – съюзник на най-мощната по това време европейска държава – [[Франция]]. Идеята е с нейна помощ България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е уийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противницте на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношение със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие|Поволжието]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918–1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Кемалистките войски]] във войната им срещу [[Гърция]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите. Опозиционното ядро (ръководено от [[Марко Турлаков]] и [[Александър Радолов]]) е иключено от организацията, а през февруари 1923 г. е съставено ново земеделско правителство<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Кабинет ===
[[File:BASA_1840K-1-69_Marko_Turlakov,_Tsanko_Tserkovski,_Alexander_Stamboliyski,_Dimitar_Mustakov.jpg|right|мини|Трима от министрите от 40-то правителство на България - – Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, и генерал [[Димитър Мустаков]]. Източник: ДА „Архиви“.]]
 
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков|138-146}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Александър Стамболийски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Михаил Маджаров]]||Народна партия}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Александър Димитров]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Цанко Церковски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Стоян Данев]]||Прогресивнолиберална партия}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Марко Турлаков]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Александър Стамболийски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Атанас Буров]]||Народна партия}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Райко Даскалов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Александър Стамболийски]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Марко Турлаков]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 21 януари 1920 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Александър Стамболийски]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 21 февруари 1920 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Недялко Атанасов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Александър Радолов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 16 април 1920 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Недялко Атанасов]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Александър Стамболийски]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Райко Даскалов]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 22 май 1920 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Марко Турлаков]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Райко Даскалов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Недялко Атанасов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Стоян Омарчевски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Цанко Церковски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Александър Оббов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 24 юни 1921 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Александър Стамболийски]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Александър Ботев]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Александър Димитров]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 27 юни 1921 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Константин Томов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 9 септември 1921 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Александър Димитров]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 22 октомври 1921 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Александър Радолов]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Александър Стамболийски]]|(упр.)|БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 9 ноември 1921 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Христо Манолов (политик)|Христо Манолов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Петър Янев]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Александър Радолов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Константин Томов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 5 януари 1922 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Александър Радолов]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Райко Даскалов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
== Събития ==
* 27 ноември 1919 – Подписан е [[Ньойски договор|Ньойският договор]] между [[България]] и [[Тройно съглашение|Антанта]]та.
* 14 юни 1920 – Създадена е [[Трудова повинност]].
* 6 юли 1922 – Три опозиционни партии се обединяват в коалицията [[Конституционен блок]].
 
== Литература ==
== Бележки ==
{{reflist|1}}
 
{{Правителства на България}}
 
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|Стамболийски, Александър]]
{{СОРТКАТ:Стамболийски, Александър 1}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|Стамболийски, Александър]]
[[Категория:Български земеделски народен съюз]]