Правителство на Александър Стамболийски 2: Разлика между версии

Непосредствено след образуването на новото правителство между [[България]] и [[Кралство Югославия|Сръбо-Хърватско-Словенското кралство]] е подписан т.нар. [[Нишко споразумение (1923)|Нишко споразумение]]. Клаузите му са поредица от отстъпки пред западната ни съседка, някои от които граничат с национално предателство (българската държава официално се отказва от [[Македония]] и се ангажира да разгроми [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]). В отговор националноосвободителната организация на българите в областта издава смъртни присъди на министри от кабинета на [[Български земеделски народен съюз|БЗНС]]. Нишкото споразумение и резултатите от проведените на [[22 април]] с.г. парламентарни избори (БЗНС получава 569 139 гласа – 52,7% от вота на всички избиратели, 212 мандата за [[Народното събрание]] по мажоритарната система) обединяват окончателно опозицията и я убеждават, че единстевниятединственият път към властта е военният преврат<ref name="Encyclopedy"/>.

Рано сутринта на [[9 юни]] [[1923]] г. командваните от офицери, членове на [[Военен съюз|Военния съюз]], [[юнкер]]и и редовни армйескиармейски части установяват контрол в столицата и по-големиеголемите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село [[Славовица]]), а плахите опити на полицитаполицията да окаже отпор на военннитевоенните завръшватзавършват без успех. След неколкочасово колебание цар [[Борис III]] (за участието му в преврата няма категорични доказателства) подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили (без [[БКП|БКП (т.с.)]]), противници на земеделците<ref name="Encyclopedy"/>.