Правителство на Александър Малинов 3 и 4: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
Въпреки че е образувано от политически дейци на съглашенофилски партии, новото правителство обявява, че ще продължи войната „до победен край“. Тази позиция е продиктувана от твърдото решение на държавите от [[Антанта|Съглашение]]то да водят мирни преговори с [[България]] едва при безусловната ѝ [[капитулация]]. В началото на септември 1918 г. положението в [[Българската армия]] на [[Солунски фронт|Южния фронт]] рязко се влошава. Не достигат дрехи, храна и [[Боеприпаси|боеприпаси]], засилва се болшевишката пропаганда. [[Германия]] не изпраща предварително обещаните подкрепления. Съотношението в сила и бойна техника в повечето участъци от [[фронт]]а е два до три пъти в полза на съглашенските войски<ref name="Encyclopedy"/>.
На [[18 септември]] с.г. след продължителна подготовка и неколкодневни боеве те успяват да пробият българската отбрана при [[Пробив при Добро поле|Добро поле]] и да заплашат с обръжение българските войски на запад от река [[Вардар]]. Воените неуспехи и тежкото положение в тила стават основна причина за избухването на [[Владайско въстание|войнишко въстание]]. На [[24 септември]] с.г. въстанически отряди завземат Главната
=== Примирие ===
Въстанието принуждава българското правителство да иска примирие от съглашенското командване. То е подписано на [[29 септември]] [[1918]] г. в [[Солун]] от [[Андрей Ляпчев]] и френския генерал [[Луи Франше д'Еспере|Франше д'Еспре]]. България се задължава незабавно да изтегли войските си от [[Гърция]] и [[Сърбия]] (границите от 1914 г.), да демобилизира и обезоръжи армията си с изключение на три пехотни дивизии и четири полка кавалерия, да принуди германските, австро-унгарските и
Непосредствено след подписването на примирието в Солун България е окупирана от войски на Съглашението (без сръбски, румънски и гръцки, за да се избегнат изстъпления), които използват
== Съставяне ==
|