Правителство на Александър Цанков 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Правителство
Второто '''правителство на Александър Цанков''' е четиридесет и трето правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 9 от [[22 септември]] [[1923]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 9 от 22 септември 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 142 от 22 септември 1923 г. </ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[4 януари]] [[1926]] г., след което е наследено от [[Правителство на Андрей Ляпчев (1926–1928)|първото правителство на Андрей Ляпчев]]. ▼
| правителство = Правителство на Александър Цанков
| номер = 43-то
| категория = политика
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = 50
| снимка =
| описание =
| сформирано = [[22 септември]] [[1923]]
| разпуснато = [[4 януари]] [[1926]]
| министър-председател = [[Александър Цанков]]
| държавен-глава = [[Борис III]]
| коалиция = [[Демократически сговор|ДС]],
[[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (ш.с.)]]
| брой = 8
| мъже = 8
| жени = 0
| избори =
| избрано-от =
| предишно = [[Правителство на Александър Цанков (1923)|Цанков 1]]
| следващо = [[Правителство на Андрей Ляпчев (1926–1928)|Ляпчев 1]]
}}
▲Второто '''правителство на Александър Цанков''' е четиридесет и трето [[Правителства на България|правителство]] на [[Царство България]], назначено с Указ № 9 от [[22 септември]] [[1923]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 9 от 22 септември 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 142 от 22 септември 1923 г. </ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[4 януари]] [[1926]] г., след което е наследено от [[Правителство на Андрей Ляпчев (1926–1928)|първото правителство на Андрей Ляпчев]].
== Политика ==
На 22 срещу [[23 септември]] [[1923]] г. избухва въстание в [[Северозападна България]]. След десетдневни боеве ([[Брусарци]], [[Лом]], [[Бойчиновци]]) армията успява да разгроми работническо-селските отряди. Много от въстаниците, между които и ръководителите [[Георги Димитров]], [[Васил Коларов]] и [[Гаврил Генов]], за да се спасят, са принудени да емигрират в западната ни съседка. Въпреки споразумението между [[ВМРО]] и [[БКП|БКП (т.с.)]], че въстание в Пиринския край няма да има, на 23 септември с.г. въоръжение комунисти и селяни завземат [[Разлог]]. В отговор организацията разрешава на четите си да участват в потушаването на въстанието<ref name="Encyclopedy"/>.
В началото на октомври с.г. въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му избухване позволява на правителството да използва максимално възможностите на малобройната [[българска армия]]. [[БЗНС]] и БКП (т.с.) понасят тежък удар, а [[Демократическия сговор]] стабилизира позициите си. За да укрепи международния си авторитет, новата власт насрочва на [[18 ноември]] с.г. парламентарни избори. Те са спечелени с огромно мнозинство от управляващата коалиция, към която се присъединява и [[БРСДП (ш.с.)]]. Завзело [[Народното събрание]], правителството получава възможност да продължи борбата срещу БКП (т.с.) и БЗНС чрез законодателна дейност. На [[4 януари]] [[1924]] г. е гласуван „Закон за защита на държавата“, който забранява организациите, служещи си с революционни методи, и предвижда тежки наказания за привържениците им. Въз основа на него извън закона са обявени БКП (т.с.), [[Български комунистически младежки съюз|Комунистическия младежки съюз]], кооперация „Освобождение“, [[Партия на труда|Партията на труда]] и [[Общ работнически синдикален съюз|Общият работнически синдикален съюз]]. През 1924 г. правителството отменя осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната реформа и ограничава участието на студентите в обществения живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от БКП (т.с.) и БЗНС ([[Петко Петков (политик)|Петко Д. Петков]], [[Антон Страшимиров]] и тн.)<ref name="Encyclopedy"/>.
Основната задача на правителството във външната политика е да се убедят съседите и [[Великите сили]], че [[България]] няма реваншистки намерения. Потвърдени са ангажиментите на страната по [[Ньойски договор|Ньойския договор]] и [[Нишко споразумение (1923)|Нишката спогодба]]. Въпреки това [[Кралство Югославия|Сърбо-Хърватско-Словенското кралство]] и [[Гърция]] следят с явно подозрение действията на [[Демократическия сговор]]. [[Сърбия]] приютява избягалите на нейна територия дейци на БЗНС и БКП (т.с.) и поддържа войски по границата. През октомври 1925 г., преследвайки чети на [[ВМРО]], гръцката армия навлица в [[Петрич]]ко. Тя се изтегля едва след
В края на 1924 г. правителството стабилизира своите позиции. В промишлеността и земеделието се наблюдава голям ръст на производство. Стабилизира се българският [[лев]] и намалява безработицата. В цяла [[Европа]] и в България е налице отлив на работниците и селяните от революционната борба. Тези промени не се забелязват от ръководството на БКП (т.с.), което под натиска на [[Коминтерн]]а продължава подготовката на ново [[въстание]]. На „белия терор“ на правителството отговарят с бомбени атентати, убийства на сговористи и поява на терористични чети. На [[16 април]] с.г. Военният център на БКП (т.с.) подготвя атентат в църквата „[[Света Неделя]]“ по време на опелото на о.з. [[Константин Георгиев|генерал Георгиев]] (убит от нелегални). Целта е да бъде унищожено присъстващото на ритуала ръководство на Демократическия сговор. В резултат на мощния взрив са убити над 140 офицери, генерали и невинни граждани. Между жертвите няма нито един министър. Царят закъснява за опелото и остава невредим. Атентатът и последвалото обществено недоволство от действията на [[комунист]]ите дават възможност на правителството да нанесе мощен удар върху БКП (т.с.) и БЗНС. Избит е елитът на организациите. Направена е поправка в „Закона за защита на държавата“, която предвижда смъртна присъда не само на „извършителите общественоопасно престъпление“, но и за хората които им помагат<ref name="Encyclopedy"/>.
В края на 1925 г. в Сговора окончателно се обособяват две течения – крайно дясно начело с професор [[Александър Цанков]] и офицерите от [[Военен съюз|Венния съюз]], които са за продължаване на открития терор в страната, и умерено, включващо дейцити на старите буржоазни партии (демократите на [[Александър Малинов]] и [[БРСДП (ш.с.)]]), напускат обединението след [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]). Те са за възстановяване на правата и свободите, залегнали в [[Търновската конституция]], и за борба с революционните сили посредством законодателни актове и съдилища. Жестокостите, извършени от правителството през септември 1923 г. и арпил-май 1925 г., довеждат до поредната международна изолация на България. В същото време стрната се нуждае спешно от нов заем, който да стабилизира икономическото
== Съставяне ==
Line 19 ⟶ 43:
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Александър Цанков]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията на България|външни работи и изповедания]]|[[Христо Калфов]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве на България|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Иван Русев]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение на България|народно просвещение]]|[[Александър Цанков]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Петър Тодоров]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Янко Стоянчов]]|(упр.)|Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на войната на България|война]]|[[Иван Вълков]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Цвятко Бобошевски]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти на България|земеделие и държавни имоти]]|[[Янаки Моллов]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Димо Казасов]]||БРСДП (ш.с.)}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Янко Стоянчов]]||Демократически сговор}}
{{министър2 край}}
Line 34 ⟶ 58:
==== от 29 януари 1924 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Рашко Маджаров]]||Демократически сговор}}
{{министър2 край}}
==== от 20 февруари 1924 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Янаки Моллов]]|(упр.)|Демократически сговор}}
{{министър2 край}}
==== от 3 ноември 1924 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Цвятко Бобошевски]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда на България|търговия, промишленост и труда]]|[[Димитър Христов (политик)|Димитър Христов]]||Демократически сговор}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите на България|железници, пощи и телеграфи]]|[[Рашко Маджаров]]||Демократически сговор}}
{{министър2 край}}
== Събития ==
* 23 септември 1923
* 16 април 1925
* [[Априлски събития в България (1925)]]
== Литература ==
Line 61 ⟶ 85:
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|Цанков, Александър]]▼
{{СОРТКАТ:Цанков, Александър 2}}
[[Категория:Демократически сговор]]
[[Категория:Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)]]
| |||