Димитър Добрев (офицер): Разлика между версии

През [[1883]] г. постъпва във Военното училище в София. Като доброволец участва в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]] г.), а като юнкер – в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]]. На 1 януари 1889 г. е произведен в първо офицерско звание “подпоручик” и още през същата година постъпва на служба във [[Флотилия]]та и Морската част в Русе.

През [[1896]]–[[1897]] г. Добрев следва и завършва успешно Имперското торпедно училище в [[Пула|Пола]], ([[Австро-Унгария]]). През октомври [[1899]] г. вече е вахтен офицер и завеждащ торпедното въоръжение на учебния крайцер “Надежда”.

Към 1903–1904 г. Д. Добрев е настроен песимистично за кариерата си като офицер в българския флот. “Тук ще стана един учен, за да гния после пак във Варна”, пише той от Кронщад. Добрев достига дори до идеята да остане на руска служба. С такова убеждение и настроение през [[април]] 1904 г. Добрев изпраща рапорт до Военното министерство с молба да му бъде разрешено плаване в руската Втора Тихоокеанска ескадра. Предварително той получава съгласието на началника на Учебно-артилерийския отряд и началника на Главния морски щаб. В рапорта си лейт. Добрев развива мисълта, че за него и българското морско офицерство ще бъде интересна ролята на [[подводница|подводниците]]. Този клас кораби току-що прохожда с много аварии.