Туден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tonituden (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 15:
 
== История ==
За пръв път селото се среща в документи от 1453 г. под името Тудан, а през 1576 г. вече като Туден. Относно произхода на името на селото, може да се предположи, че има общ произход с румънската дума tudina – пропаст, урва, стръмнина - – която е от субстранен произход в румънския, т.е. Туден и tudina имат еднакъв произход – тракийски или дакомизийски. Географският ареал на селото дава основание да се мисли за подобно значение, тъй като е разположено над река Нишава, която точно при него влиза в тесен пролом <<ref> Симеонов Борис - – Етомологичен речник на местните названия в Годеч, Държавно издателство „Наука и изкуство” – София 1966 </ref>
 
<br />
Според преданието селото се е намирало под село [[Ропот]] на 3 км в северозападна посока от днешното си землище. Сега има само останки от каменни основи на постройки. Там се е намирал турският път за [[Цариброд]] и [[Ниш]]. Населението решило и построило църквата за три нощи, като през деня не се е работело. Църквата била каменна без участие на дърво. Когато турците разбрали, че се строи църква, арестували двама свещеници и един владика и ги подложили на мъчения, за да разберат къде се строи. Духовниците умрели, но не издали мястото. Коритото на Нишава било далеч и невидимо за турски очи. Постепенно започнало преселението. Всеки род си направил махала, като земеделските имоти били около махалите. Затова и до днес селото си е пръснато на малки махали на голямо пространство. По време на преселението хората наричали новото село ''Отуде'', което значи ''„оттатък“'', от коет идва и другата възможност за произхожда на името село Туден.
 
<br />
От древната история със сигурност знаем, че в околията на селото е имало селище в местността „Реката“ през късната бронзова епоха ( 1600 - – 1100г пр Хр.).
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
В землището на село Туден се намира и Букоровският манастир Св. Георги Победоносец. Той е единственият манастир в България, които има пет църкви. В момента функционира само старата църквата Св. Георги, другите четири - – Св. Петка, Св. св. Кирил и Методий, Св. Неделя и Вси Светии, все още не са изографисани. В момента той е действащ, като от началото на 2015 г. за него се грижи отец Драгомир. Според преданията там е имало четири параклиса, разположени в кръг, а в средата- внушителен кръст с разпънат на него Исус Христос. <br />
 
Друга забележителност е Църквата „Св. Николай Чудотворец“, която се намира в центъра на селото, непосредствено до селската чешма, кметството, и до селското гробище. В архитектурно - – типологично отношение представлява едноабсидна, еднокорабна постройка с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор. Градежа на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната абсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два удивителни резбовани тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старат църква Св. Димитър Солунски в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но до момента не са правени проучвания. Според надпис на входа в наоса, на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г.
 
Надписа над входа гласи:
"{{цитат|Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците Бъргария в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбажи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та никой не е знаел. От турско зло тогда обесиха владиката в Пирут и един калугер стогърец (т.е. светогорец) и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко - – брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845."}}
<br />
"Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците Бъргария в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбажи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та никой не е знаел. От турско зло тогда обесиха владиката в Пирут и един калугер стогърец (т.е. светогорец) и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко - брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845."
 
== Редовни събития ==
* 6 май - – празника на Букоровският манастир Св. Георги Победоносец
 
== Личности ==
 
'''=== Родени''' ===
* [[Симеон Истатков]], 2 поредни пъти републикански шампион по кегелбан
* [[Васил Попилиев]], заслужил артист
* [[Момчил Арсов]], артист от Ямболския театър
Line 45 ⟶ 47:
 
== Външни препратки ==
* [http://medchurches.livejournal.com/11345.html#cutid1 Църквата Свети Николай в село Туден ]
 
== Източници ==