Бончо Василев: Разлика между версии

| име=Бончо Василев

| описание=български военен и революционер

| роден-място=[[Етрополе]], [[Османска империя]]

| починал-място=[[Берковица]], [[България]]

Бончо Василев е роден Етрополе през 1872 година. Чичо му Лука Боцов е участник в чета и неколкократно ранен, а другият му чичо Михаил загива като четник в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турскатата война (1877- – 1878)]]<ref name="il139">Илюстрация Илинден, бр.139, стр.11</ref>.

През 1892 година завършва [[ШЗО|Школата за запасни подофицери]] и постъпва на служба в Българската армия и служи в [[Седемнадесети пехотен доростолски полк]], в който става член е на [[Български освободителни братства|Тайните македоно-одрински подофицерски братства]]. Стига до чин фелдфебел.

[[Файл:Boncho_Vasilev.jpg|дясно|мини|250п|Четата на Бончо Василев. Отпред (отдясно-наляво): Георги Певчев (2), [[Христо Кондев|Христо Контев]] от Севлиево (3), Атанас Пиров (4), Бончо Василев (5), Тодор Прилепски (6), Георги Наумов (8). Втори ред (отдясно-наляво): Георги Иванов -– фелдшер (1), Гаки Сидеров (3), Тодор от [[Прилеп (град)|Прилеп]] (4), Киряк от [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] (7). Прави (отдясно-наляво): Яни Лошиот (1) и Тома Георгиев (6). Отзад е селският куриер на четата<ref name="il139"></ref>.]]

През 1904 година след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Бончо Василев е изпратен от [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]] на ВМОРО за войвода на чета, която действа в [[Преспа (област)|Преспанско]] и [[Охрид]]ско. В края на годината се завръща в [[България]] и подготвя нова чета за [[Костур (ном)|Костурския район]], в който са се активизирали [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети]]. Четата на Бончо Василев в състав от 15 души, предимно от Костурско, влиза в Македония през Кюстендилския пункт на 11 април 1905 година и се отправя за Костурския район. В началото на декември Бончо Василев е ранен и се завръща в България на 21 декември 1905 година.

Отново постъпва на военна служба и завършва [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]], след което е произведен в офицерски чин. Участва във войните за национално обединение 1912- – 1913 и 1915- – 1918 г. и стига до чин капитан.

След 1919 година се оттегля от армията и се установява да живее в [[Берковица]], където умира на 4 февруари 1937 година.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=88 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>„Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893- – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>