Таню Мичев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български спелеолози, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 5:
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-мястодата = [[14 март]] [[1939]] г.
| роден-място = [[Чирпан]], [[България]]
| починал-дата =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен
Line 20 ⟶ 22:
}}
}}
'''Ст.н.с. Таню Манев Мичев''' е роден в гр. [[Чирпан]] на 14 март 1939 г. През 1961 г. завършва висшето си образование в Биологическия факултет на [[Софийски университет]] “Св. Климент Охридски”. Най-хубавите си години (1961-1967) след дипломирането си той отдава на изследването на птиците на българското птиче Елдорадо – езерото “[[Сребърна]]”. Неговите резултати и първите му трудове го представят отлично в страната и чужбина и през 1964 г. той е поканен на специализация в Кралския институт за защита на природата в гр. Zeist в Холандия, непосредствено последвана (1965 г.) от друга такава в Биологичната станция на световно известния природен резерват “Camargue” в Южна Франция. Любовта към птиците и всеотдайната безкористност, с която им се отдава още от младежките си години, отдавна са го превърнали в пример за един от малцината, романтици-ентусиасти в науката. Още първите му публикации с остроумните конструкции за заснемането на подземния живот на [[земеродно рибарче]] (''Alcedo atthis''), “надничането” в интимния живот на колонията от [[къдроглав пеликан]] (''Pelecanus crispus'') в “Сребърна” и още много други златни кадри и блестящи научни изследвания го нареждат сред най-талантливите наши [[зоолози]]. През 1968 г. Т. Мичев е назначен като научен сътрудник в бившата Комисия за защита на природата при БАН, а през 1985 г. той вече е старши научен сътрудник в наследилия я бивш Научно-координационен център по опазване на околната среда при [[БАН]]. В продължение на 5 години (1990-1994) Т. Мичев е зам.-директор на бившия Институт по екология на БАН. Той е и един от възродителите на пещерното движение у нас и в младите си години бе сред най-добрите наши пещерняци-спелеозоолози. Т. Мичев е инициатор и организатор от 20 години и на среднозимните преброявания на водолюбивите птици по влажните зони на българското Черноморие. С активния му принос към резервата “[[Атанасовско езеро]]” край [[Бургас]] бе създадена и поддържана вече повече от 3 десетилетия научна база за разностранни теренни биологични изследвания.<ref>Боев, З. 1999. 60 години от рождението на Таню Мичев – орнитолог, природозащитник, фотограф. - Historia naturalis bulgarica, 10: 116.</ref>
 
'''Ст.н.с. Таню Манев Мичев''' е български учен орнитолог.
== Приноси в науката ==
 
Отличната му литературна осведоменост, ползването на 4 чужди езика, големите му интереси в орнитологията (миграция, гнездене, опръстеняване, зимуване и опазване на птиците) и природозащитата (консервационна биология, защитени природни територии, застрашени и редки птици) са му позволявали да се справя перфектно със задълженията си като национален представител, координатор и експерт в различни престижни международни специализирани организации, както и като национален кореспондент за редица международни орнитологични издания. Научното му творчество обхваща над 10 научни монографии, над 90 научни статии, 2 научно-популярни книги и стотина научно-популярни статии (някои в съавторство)<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950-2008. Авангард Прима. С. 1-222.</ref>. Сред най-значимите му приноси са двете издания на полевия определител “Птиците на [[Балканския полуостров]]” <ref> Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д-р П. Берон", С., 1-250.</ref><ref>Мичев, Т. Д. Симеонов, Л. Профиров, Г. Пчеларов 2013. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител, София, Екотан, 1-300.</ref>,“Фауна на България – Птици, тт. 20, 26”, “Защитени птици в България”, “Червена книга на Н Р България, т. 2. Животни”, “Атлас на гнездещите птици в Европа”. Той ръководи и работата на колектив от 30-ина орнитолози по написването на частта за птиците и във второто издание на "Червена книга на България". Т. Мичев е известен и с активната си обществена дейност. Той успя да осъществи мечтата на своя учител, ст.н.с. [[Николай Боев]], като организира група млади ентусиасти и още преди промените, в 1988 г., създаде [[Българско дружество за защита на птиците]] и бе негов първи председател. Днес това дружество е най-масовата и дейна природозащитна неправителствена организация в страната. В 1995 г. Т. Мичев оглави създаденото пак с негово участие [[Българско орнитологично дружество]] и е негов председател. Той и има сериозен принос в научната обосновка на стратегията за законовата природозащита в България.
През 1961 г. завършва висшето си образование в Биологическия факултет на [[СУ|Софийския университет “Климент Охридски”]]. Най-хубавите си години (1961-1967) след дипломирането си отдава на изследването на птиците на българското птиче Елдорадо – езерото “[[Сребърна]]”.
 
Неговите резултати и първите му трудове го представят отлично в страната и чужбина и през 1964 г. е поканен на специализация в Кралския институт за защита на природата в гр. [[Зейст]] (''Zeist'') в Нидерландия, последвана (1965) от друга специализация в биологичната станция на световно известния природен резерват “[[Камарг]]” (''Camargue'') в Южна Франция.
 
Любовта към птиците и всеотдайната безкористност, с която им се отдава още от младежките си години, отдавна са го превърнали в пример като представител на малцината романтици-ентусиасти в науката. Още първите му публикации с остроумните конструкции за заснемането на подземния живот на [[земеродно рибарче]] (''Alcedo atthis''), “надничането” в интимния живот на колонията от [[къдроглав пеликан]] (''Pelecanus crispus'') в “Сребърна” и още много други златни кадри и блестящи научни изследвания го нареждат сред най-талантливите български [[зоолози]].
 
През 1968 г. е назначен като научен сътрудник в бившата Комисия за защита на природата при БАН, а през 1985 г. вече е старши научен сътрудник в наследилия я бивш Научно-координационен център по опазване на околната среда при БАН. В продължение на 5 години (1990-1994) Заместник-директор е на бившия Институт по екология на БАН. Той е сред възродителите на пещерното движение в страната и в младите си години е сред най-добрите пещерняци-спелеозоолози. Т. Мичев е инициатор и организатор от 20 години и на среднозимните преброявания на водолюбивите птици по влажните зони на Българското Черноморие. С активния му принос към резервата “[[Атанасовско езеро]]” край [[Бургас]] е създадена и поддържана вече повече от 3 десетилетия научна база за разностранни теренни биологични изследвания<ref>Боев, З. 1999. „60 години от рождението на Таню Мичев – орнитолог, природозащитник, фотограф“ - Historia naturalis bulgarica, 10: 116</ref>.
 
== Научни приноси ==
Отличната му литературна осведоменост, ползването на 4 чужди езика, големите му интереси в [[орнитология]]та (миграция, гнездене, опръстеняване, зимуване и опазване на птиците) и природозащитата (консервационна биология, защитени природни територии, застрашени и редки птици) са му позволявали да се справя перфектно със задълженията си като национален представител, координатор и експерт в престижни международни специализирани организации, както и като национален кореспондент за редица международни орнитологични издания. Научното му творчество обхваща над 90 научни статии, 10 научни монографии, 2 научно-популярни книги и 100-тина научно-популярни статии (някои в съавторство)<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950-2008. Авангард Прима. С. 1-222</ref>.
 
Сред най-значимите му приноси са 2 издания на полевия определител “Птиците на Балканския полуостров”<ref> Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“. Изд. "Д-р П. Берон", С., 1-250</ref><ref>Мичев, Т. Д. Симеонов, Л. Профиров, Г. Пчеларов 2013. „Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител“, София, Екотан, 1-300</ref>, “Фауна на България – Птици, тт. 20, 26”, “Защитени птици в България”, “Червена книга на Н Р България, т. 2. Животни”, “Атлас на гнездещите птици в Европа”. Ръководи колектив от 30-ина орнитолози по написването на частта за птиците във второто издание на "Червена книга на България".
 
Т. Мичев е известен и с активната си обществена дейност. Успява да осъществи мечтата на своя учител ст.н.с. [[Николай Боев]], като организира група млади ентусиасти и през 1988 г. създава [[Българско дружество за защита на птиците]], като е негов първи председател. Днес това дружество е най-масовата и дейна природозащитна неправителствена организация в страната. През 1995 г. Т. Мичев оглавява създаденото пак с негово участие [[Българско орнитологично дружество]] и е негов председател. Има сериозен принос в научната обосновка на стратегията за законовата природозащита в България.
 
== Източници ==
<references />
 
{{СОРТКАТ:Мичев, Таню}}
[[Категория:орнитолози]]
[[Категория:РодениБългарски в Чирпанорнитолози]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Български зоолози]]
[[Категория:Български спелеолози]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:орнитолозиРодени в Чирпан]]