Стамат Икономов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълнение по източника |
|||
Ред 5:
| портрет-описание=
| описание=български революционер
| роден-място=[[Малко Търново]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Стамат Георгиев Икономов''' е български революционер и военен, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
[[Файл:Stamat Ikonomov Memorial Plaque.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в Малко Търново]]
Роден е в [[Малко Търново]], където първоначално учи. Впоследствие завършва гимназия във [[Варна]]. През 1883 година постъпва във [[Военното училище]] в София. По време на [[Сръбско-българската война]] (1885) е доброволец и служи в [[Пети пехотен дунавски полк|5<sup>-и</sup> пехотен дунавски полк]]. Завършва училището през 1887 година в осми випуск и е зачислен в [[Трети конен полк|3<sup>-и</sup> конен полк]]. Служи 15 години като офицер в различни части на [[Българска армия|българската армия]], [[Министерството на войната]] и достига чин [[капитан]]. През 1901 г. е уволнен от служба.
В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се уволнява доброволно от армията и се включва в дейността на ВМОРО. Делегат е на конгреса на [[Петрова нива]], на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Икономов обучава селските милиции и смъртните дружини. Автор е на инструкциитте за водене на военните действия. Въпреки офицерския си чин, Икономов не проявява претенции за някакъв пост. По време на въстанието е начело на чета от 100 души, действаща в [[Бунархисар]]ско.
В спомените си [[Христо Силянов]] споделя, че в навечерието на въстанието в ръководството се завежда спор за тактиката на бойните действия. Икономов предлага с обединени усилия да се нападне и превземе първо околийския център [[Малко Търново]], след което всички околни турски гарнизони ще останат без опорен пункт, докато [[Михаил Герджиков]], [[Лазар Маджаров]] и Силянов са против. Така становището на мнозинството налага тактиката на разпокъсаните действия в отделните селища. Едва по-късно се отчита погрешността на тази стратегия.
След въстанието, на Варненския конгрес в 1904 година е избран за член на Задграничното ръководство на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]]. В 1905 година е делегат от Одрински окръг на [[Рилски конгрес|Рилския конгрес]] на ВМОРО. В 1906 година отново навлиза с чета в [[Одринска Тракия]], но поради заболяване се връща в България. Избран е за делегат на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес]] на ВМОРО от 1908 година, но не успява да присъства<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 171.</ref>.
Ред 22:
След [[Младотурска революция|Хуриета]] на 31 декември 1908 година в Одрин е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, на който Стамат Икономов, присъства като делегат и е включен в състава на ръководството. В навечерието на Балканската война здравословното му състояние е силно разклатено.
Икономов умира през 1912 г. в [[София]] в бедност.<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 95.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893
В родната къща на Икономов в Малко Търново днес се помещава Етнографският музей.
Ред 32:
Между кандидатите имаше и такива, които бяха служили войници в Икономовата рота. Те всички до един го обожаваха и пазеха скъпи спомени за неговото бащинско държане в казармата. Според техните разкази Икономов, колкото е бил благ и великодушен към своите подчинени, толкова е бил горд и неподатлив спрямо началниците, които, прилагайки с педантизъм казармените закони, са малтретирали подчинените, а са раболепствували пред по-големите. Тези бивши войници, сега храненици на лагера, разправяха за своя ротен командир интересни истории. Например как Икономов е гонил с гола сабя по улиците на един южнобългарски град полковия си командир, защото, не знам по какъв случай, го бил обидил. Аз познавам в София двама келнери, също бивши войници на Икономова, които колчем той се явяваше в локала им, му служеха с истинско страхопочитание и не изпускаха случая да се похвалят, че са служили в неговата рота.<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a3.html Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Български писател, София, 1984, стр. 224 - 225.]</ref>}}
== Военни звания ==
* [[Подпоручик]] (16 юни 1887)
* [[Поручик]] (2 август 1891)
* [[Капитан]] (1 януари 1898)
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4}}
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Икономов, Стамат}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Български революционери от Тракия]]
| |||