Разлика между версии на „Правителство на Георги Димитров 2“

редакция без резюме
{{Правителство
Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто правителство на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|първото правителство на Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
| правителство = Правителство на Георги Димитров 2
| номер = 66
| категория = политика
| държава = България
| знаме = Flag of Bulgaria.svg
| знаме-рамка = 50
| снимка =
| описание =
| сформирано = [[12 декември]] [[1947]]
| разпуснато = [[20 юли]] [[1949]]
| министър-председател = [[Георги Димитров]]
| държавен-глава =
| коалиция = [[Българска комунистическа партия|БРП (к.)]], [[БЗНС (казионен)|БЗНС]], [[Звено]], [[Българска работническа социалдемократическа партия|БРСДП]]
| брой = 22
| мъже = 21
| жени = 1
| избори =
| избрано-от =
| предишно = [[Правителство на Георги Димитров (1946–1947)|Димитров 1]]
| следващо = [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|Коларов 1, 2]]
}}
 
Второто '''правителство на Георги Димитров''' е шестдесет и шесто [[Правителства на България|правителство]] на [[Народна република България]], назначено с Решение на [[Велико Народно събрание|Великото Народно събрание]] от [[12 декември]] [[1947]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Решение на Велико Народно събрание от 12 декември 1947 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 289 от 12 декември 1947 г.</ref>. Управлява страната до [[20 юли]] [[1949]] г., след което е наследено от [[Правителство на Васил Коларов (1949–1954)|първото правителство на Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Политика ==
=== Вътрешна политика ===
Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На [[23 декември]] с.г. [[ВНС|Великото Народно събрание]] гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На [[27 декември]] с.г. са национализирани всички частни банки. През слдващатаследващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. КооператиранетоКооперирането и развитието на тежката индустрия са определени от [[Пети конгрес на БКП|V конгрес на БКП]] (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на [[България]]. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]]. Неуспехите в кооператиранетокооперирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации)<ref name="Encyclopedy"/>.
 
От средата на 1949 г. натискът върху селяните за влизане в кооперативите отново се засилва. В редица райони на страната милицията участва активно в насилственото коопериране на земята, подкрепяна от безимотни селяни и местните партийни кадри. Принудени да се включат в кооперативите, селяните поголовно изколват впрегатните животни, което предизвиква продоволствена криза през следващата година<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== 1947–1949 ====
През периода 1947-19491947–1949 г. продължава обезличаването на политическите партньори на [[комунист]]ите в [[ОФ]]. [[БРСДП|Социалдемократическата партия]] се влива в [[БКП]] (1948), а „[[Звено]]“ и [[Радикалдемократическа партия|Радикалната партия]] се саморазпускат (1949). РолятанаРолята на [[БЗНС]] в обществения живот се свежда до безгласен партньор на [[Българска комунистическа партия|Комунистическата партия]], който да демонстрира пред света, че в България има многопартийно управление.
 
За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската [[просвета]]. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно [[Народното събрание]] гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. [[БАН|Българската академия на науките ]] преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „[[Чавдарче]]“, „[[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]]“ и [[Комсомол]]. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на [[ЦК на БКП]] и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на [[партия]] и [[държава]]. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за наронитенародните съвети“, с който се уреждат по съветски образец съставатсъставът и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища<ref name="Encyclopedy"/>.
 
РазгомътРазгромът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в [[СССР]], и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другариядругаря Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в [[Белене]]. Жертви на репресиите стават водещи дейци на [[БКП]]. За антидържавна дейност е екзекутиран и [[Трайчо Костов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Външна политика ===
Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – [[18 март]] [[1948]] г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от [[САЩ]] ([[план „Маршал“]]). Обтегнатите отношения между СССР и [[Югославия]] (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на [[България]]. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в [[Студена война]], принуждава държавите от т.нар. [[Източен блок]] да образуват икономическа организация – [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (януари 1949)<ref name="Encyclopedy"/>.
 
След смърт на [[министър-председател]]я [[Георги Димитров]] на [[2 юли]] [[1949]] г. е образуван нов кабинет начело с [[Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
{{министър2|[[министър-председател на България|председател на Министерския съвет]]<sup>1</sup>|[[Георги Димитров]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]<sup>2</sup>|[[Трайчо Костов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на външните работи на България|външни работи]]|[[Васил Коларов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на електрификацията и мелиорациите на България|електрификация и мелиорации]]|[[Кимон Георгиев]]||Звено}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]],<br> [[министър на земеделието и горите на България|земеделие и гори]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|подпредседател на Министерския съвет]]|[[Георги Попов (политик)|Георги Попов]]||БРСДП}}
{{министър2|[[Върховен стопански съвет|председател на Държавната планова комисия]]|[[Добри Терпешев]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[Комитет за държавен и народен контрол|председател на Комисията за държавен контрол]]|[[Георги Чанков]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[Комитет за наука, изкуство и култура|председател на Комитета за наука, изкуство и култура]]|[[Вълко Червенков]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи на България|вътрешни работи]]|[[Антон Югов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на народната просвета на България|народна просвета]]<sup>3</sup>|[[Кирил Драмалиев]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на финансите на България|финанси]]|[[Иван Стефанов (икономист)|Иван Стефанов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Ради Найденов]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[министър на народната отбрана на България|народна отбрана]]|[[Георги Дамянов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на търговията и продоволствието на България|търговия и продоволствие]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на строежите и пътищата на България|строежи и пътища]]|[[Манол Сакеларов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на комуналното стопанство и благоустройството на България|комунално стопанство и благоустройство]]|[[Петър Каменов]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на железопътните, автомобилните и водните съобщения на България|железопътни, автомобилни и водни съобщения]]|[[Стефан Тончев]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[министър на пощите, телеграфите и телефоните на България|пощи, телеграфи и телефони]]|[[Цола Драгойчева]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на индустрията и занаятите на България|индустрия и занаяти]]|[[Петко Кунин]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства на България|мини и подземни богатства]]|[[Васил Павурджиев]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2|[[министър на народното здраве на България|народно здраве]]|[[Трайчо Доброславски]]||Звено}}
{{министър2|[[министър на труда и социалните грижи на България|труд и социални грижи]]|[[Здравко Митовски]]||БРСДП}}
{{министър2 край}}
 
* <sup>1</sup>: – подпредседател на правителствения комитет за народна отбрана и външна политика.<br>
* <sup>2</sup>: – подпредседател на правителствената комисия за стопански и финансови връзки.<br>
* <sup>3</sup>: – създаденоминистерството е създадено на основание член 17, т. 3, и на член 40 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 4 декември 1947 г.
 
=== Промени в кабинета ===
==== от 5 януари 1948 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на мините и подземните богатства на България|мини и подземни богатства]]|[[Кирил Клисурски]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 30 ноември 1948 ====
* [[министърМинистерство на търговията и продоволствиетопродовлствието на България|Министерството на търговията и продовлствието]] е разделено на [[министърМинистерство на външнатавътрешната търговия на България|Министерство на вътрешната търговия]] и [[министърМинистерство на вътрешнатавъншната търговия на България|Министерство на външната търговия]] с Указ № 1652 от 5 ноември 1948 г.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на външната търговия на България|външна търговия]]|[[Димитър Ганев (политик)|Димитър Ганев]]||БРП (к.)}}
{{министър2|[[министър на вътрешната търговия на България|вътрешна търговия]]|[[Кръстю Добрев]]||БРП (к.)}}
{{министър2 край}}
 
==== от 19 декември 1948 ====
* [[министърМинистерство на земеделието и горите на България|Министерството на земеделието и горите]] е разделено на [[министърМинистерство на земеделието на България|Министерство на земеделието]] и [[министърМинистерство на горите на България|Министерство на горите]] с Указ № 1800 от 19 декември 1948 г.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на земеделието на България|земеделие]]|[[Георги Трайков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
==== от 3 януари 1949 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на горите на България|гори]]|[[Георги Попов (политик)|Георги Попов]]||БРСДП}}
{{министър2 край}}
 
 
==== от 31 март 1949 ====
* На [[6 декември]] [[1948]] г. се провежда среща в [[Москва]] между [[Сталин]] и българска партийна делегация, на която Сталин изненадващо обвинява остро [[Трайчо Костов]] в укриване на стопанска информация от съветските представители в [[България]]. Това е използвано от [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]], за да започнат атака срещу Костов, в чието лице виждат конкурент за най-висшите постове в партията и държавата, към които те самите имат амбиции. На 26-27 март 1949 г. е проведен [[Пленуми и съвещания на ЦК на БКП (1945–1989)|пленум на ЦК на БКП]], на който е решено Трайчо Костов да бъде изваден от властта. На 31 март с.г. той е освободен от състава на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]] и от поста подпредседател на Министерския съвет<ref name="Plenum(jun-1949)">[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2720--iv-11-12-1949- Ф. 1Б; оп. 5; а.е. 36], Протокол от IV разширен пленум на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 г. с взети решения за: извеждане от състава на ЦК и изключване от партията на Трайчо Костов след повторно разглеждане на обвиненията срещу него; изводи и оценки след изборите за народни съвети и съдебни заседатели на 15 май 1949г1949 г. с взети решения за съществени изменения в стопанската политика на село, с. 2-81.</ref>.
 
==== от 20 юли 1949 ====
 
== Литература ==
* {{cite book | title = Българските политически водители 1879-19941879–1994 | year = 1994 | publisher = ИК „Хераклит А & Н“| isbn = 954-573-005-6 }}
* {{ташев}}
 
 
{{Правителства на България}}
 
[[Категория:Правителства на Народна република България|Димитров, Георги]]
{{СОРТКАТ:Димитров, Георги}}
[[Категория:Правителства на Народна република България|Димитров, Георги]]
[[Категория:Българска комунистическа партия]]
[[Категория:Български земеделски народен съюз]]
[[Категория:Звено]]
[[Категория:Българска работническа социалдемократическа партия]]