Партизански отряд „Христо Кърпачев“: Разлика между версии

'''Партизански отряд „Христо Кърпачев“''' е подразделениетериториална и организационна структура на [[Единадесета ПлевенскаНародоосвободителна въстаническа оперативна зона]] на [[армия|НОВА]] впо комунистическотовреме [[Партизанскона движение в България|партизанскоСъпротивителното движение в България попрез време[[Втора насветовна Вторавойна|Втората световна война]] (1941 – -1944)]]. Действа в района на [[Ловеч]] и [[Троян]]

Комунистическото съпротивително движение в Ловешко-Троянския край по време на [[Втората световна война]] започва в началото на м. [[юли]] [[1941]] г. с решение на Околийския комитет на [[БРП (к)]]. В началото на м. [[септември]] [[1941]] г. в Ловешка околия се провежда акция по разпръскване на антивоенни позиви в с. Лъжене (дн. [[Чавдарци]]), с. [[Крушуна]], с. [[Дойренци]], с. [[Дренов]], с. [[Деветаки]], казармата на [[34-и Троянски пехотен полк]] в [[Ловеч]] и др. Ловешката полиция започва арести на членове на нелегалните [[БРП(к)]] и [[РМС]]. Първият застрашен е студентът [[Моньо Минев]] (от с. [[Крушуна]]). На [[5 септември]] [[1941]] г. е принуден да премине в нелегалност и става първият [[партизанин]] в Ловешко. Във връзка с провал при пренасяне на материали за нелегална печатница на 28 октомври 1941 г. преминава в нелегалност [[Христо Кърпачев]] (от с. Надежда, дн. [[Кърпачево]]), на 11 ноември 1941 г. [[Дочо Шипков]] (от гр. [[Ловеч]]) и към края на м. ноември 1941 г. [[Марин Пенков]] (от с.[[Българене]]). Така още през м. [[ноември]] [[1941]] г. в Ловешка околия се сформира първата бойна прокомунистическакомунистическа партизанска единица. Първите партизани създават мрежа от ятаци. Христо Кърпачев организира подготовката и издаването на нелегалния партизански вестник „Истина“. Първият брой излиза през м. ноември 1941 г.

През м. февруари 1942 г. в [[СОУ „Свети Климент Охридски“ (Ловеч)|Ловешката смесена гимназия „Цар Борис III“]] след провал са задържани от полицията 60 ученици членове на [[РМС]]. За да не бъдат арестувани, ремсовите ръководители [[Христо Добрев]] (от с.[[Драгана]]) и Иван Дочев (от с.[[Абланица]]) преминават в нелегалност. През м. февруари-м. март същата година ги последват: Тодор Табаков (от с. [[Горно Павликене]]), Стефан Ангелов (от гр. [[Ловеч]]), [[Петър Нешев]] и Дочо Бочевски (от с. [[Угърчин]]); през м. април-м. август, Цанко Патарински (от с. [[Угърчин]]), [[Мишо Цонев]] , [[Винчо Христов]] и Недялко Христов (от с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]]), Цоко Колев (от с. [[Драгана]]), Димитър Любенов (от с. Осма Калугерово, дн. с.[[Асеновци]]), [[Стоян Едрев]] (от с.[[Радювене]]), [[Драгомир Пенчовски]] (от с. [[Горско Сливово]]), Цанко Фиденков (от с. [[Голец]]), Васил Ватев (от с. [[Калейца]]), Михаил Михалев (от с. Дойренци) ; през м. септември-м. декември, Спас Вълев (от с. [[Тепава]]), [[Дашо Дашев]] и Цоньо Колев (от с. [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]]), [[Димитър Кочев]] (от с. [[Дъбрава]]), [[Димитричка Чолакова]] (от с. [[Слънчево]]), Кольо Тодоров (от с. [[Бежаново]]), Тодор Личев (от с. [[Пелишат]]), [[Асен Георгиев (партизанин)|Асен Георгиев ]] (от с. [[Владиня]]), [[Стефан Атанасов (партизанин)|Стефан Атанасов]] (от с. Осма Калугерово, дн. [[Асеновци]]) , Кольо Бочевски (от с. [[Микре]]), Петко Ганчев (от с. [[Александрово]]).

На [[1 март ]][[1943]] г. се извършва първото прегрупиране на партизанските сили. Създадена е т.нар. Народна бойна дружина „Чавдар“ в състав от 4 чети с командир [[Христо Кърпачев]], политкомисар [[Йото Курташев]]. Приет е боен устав. Положена е партизанска клетва. Христо Кърпачев написва стихотворението ''„Чавдарци“'', който е сред най-известните му произведения и получава известност в средите на партизанското движение.<ref>http://literaturensviat.com/?p=74849</ref> По него е създаден „Марш на Ловешките партизани „Чавдарци“. Музиката е заимствана и адаптирана от популярна руска песен.

Следват акциите при с. Угърчин и Ломешкото ханче. Водят се сражения и престрелки с полицейски и военни подразделения при с. Дъбрава, с. [[Орляне]], с. Сопот, с. Брестово, с. Радювене, с. [[Пресяка]], с. Александрово, с. [[Лесидрен]], с.[[Бъркач]] и м. „[[Сливешки ливади]]“ където загива командира на дружината Христо Кърпачев. Издават и разпространяват нелегалните печатни издания : в-к „Младеж“, в-к „Народна борба“, в-к „Младежко дело“ и бюлетин „Народна информация“.

На [[23 юли]] [[1943]] г. извършва второто прегрупиране на среща на окръжните ръководства на [[БРП (к)]] и [[РМС]] проведена в местността „Киризлика“, между с. Драгана и с. [[Катунец]], [[Ловеч|Ловешко]]. Организирано е със съдействието на командира на [[Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона]], [[Борис Копчев]]. Създава се [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]]. Народна бойна дружина „Чавдар“ прераства в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ в състав от 3 чети. Командир е [[Петър Нешев]], началник-щаб [[Дочо Съев]], политкомисар [[Йото Курташев]] (заменен от [[Христо Добрев]]) и сътрудник на щаба на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона [[Петко Патарински]]. Действа в Ловешко-Троянския военнооперативен район. Провеждат се акции за временно превземане на с. Голец, с. Горско Сливово, с. [[Баховица]], с. [[Каленик]], четвърти и шести еврейски трудов лагер при махала Киркова и [[Изворче]], горското стопанство в местността „Смесите“, фабриките „Балевски“ и „Конройс“ край гр.Троян и с. [[Калейца]], с. [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] и с. Драгана. Съвместно със [[Горнооряховски партизански отряд|Свищовската чета]] овладява с. [[Червена]] и при завръщане в района на действие води бой в гората край с. Асеновци. Съвместно със [[Габровско-севлиевски партизански отряд|Севлиевската чета]] овладява с. [[Петко Славейково]].

Правителствените сили провеждат три настъпателни офанзиви срещу партизаните. Най тежката е есенно-зимата 1943 – -1944 г. под кодовото наименование „Аспарух“. В нея участват [[34-и Троянски пехотен полк]] (2660 войника), IX- а Ловна дружина (570 полицаи и войници), военно-полицейски ескадрон (342 полицаи и войници), съставът на Ловешкото и Троянско околийски полицейски управления, въоръжена селска стража, агенти и сътрудници на полицейското и военно разузнаване. На репресии са подложени ятаците и помагачите. Водят се тежки сражения при с. Асеновци, м. „Урсел“, м. „Бероя“, м. „Мирьова река“, м. „Радювенска ялия“, м. „Бялка“, м. „Шумата“, м. „Трифонова усойна“, край с. [[Крушуна]] и с. Горско Сливово.

През пролетта на [[1944]] г. се извършва трето прегрупиране на партизанските сили. Оцелелите партизани от първа чета са придадени към [[Горнооряховски партизански отряд|Свищовската чета]]. Партизанския отряд „Христо Кърпачев“ се прегрупира в две чети. Провеждат се акции за превземане на с. [[Терзийско]], строежа на [[Видима (ВЕЦ)|ВЕЦ „Видима“]], снабдяване с оръжие от с. Дойренци. Съвместно с [[Партизански отряд „Васил Левски“ (Плевен)]] и [[Партизански отряд „Дунав“]] атакуват с. [[Беглеж]], с. [[Катунец]], с. [[Обнова]]; отново четвърти и шести еврейски трудов лагер при махала Киркова, Изворче и с.Микре; с.Българене, с. Вратца (дн. [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]]) и с.[[Казачево]]. Съвместно със Свищовската чета овладява с. [[Александрово (Област Велико Търново)|Александрово]].

В началото на м. [[септември ]][[1944]] г. партизанския отряд „Христо Кърпачев“ взема участие в установяване властта на [[ОФ]] в Ловешко-Троянскя край. Част от партизаните, ятаците и помагачите участват [[България във Втората световна война|във войната срещу Германия]] като командири и бойци в състава на гвардейските дружини и пехотни полкове.