Георги Радков: Разлика между версии

| име = Георги Радков

| портрет = dot.png

| роден-място = [[Разград]], [[България]]

| починал-място = осъден от Народен съд, разстрелян край Врачанския затвор, [[България]]

'''Георги Русев Радков''' е български [[офицер]], капитанмайор от артилерията, герой от морския бой с отряд бойни кораби на Руския черноморски флот край [[Балчик]] през декември 1916 годг. По времето на тоталитарното комунистическо управление морският бой и разгрома на руските войски в [[Добруджа]] през [[Първа световна война|Първата световна война]] умишлено не се разглеждаха и анализираха от [[Българска марксическа историография|българската марксичестка историография]], останаха неизвестни за широката общественост, а с това бе забравено и името на този доблестен офицер от бреговата артилерия.

Капитан Георги Радков е роден на 12 декември 1889 г. в Разград, в семейството на полковник Руси Радков и Руска Цонева. Бащата е с богата биография на офицер -– завършил е Военното училище в София, доброволец е в Сръбско-българската война (1885), работи във Военно министерство, завършва Генералщабната академия в [[Торино]], [[Италия]]. По време на Балканската война е командир на 44 пехотен полк, участвал при обсадата на [[Одрин]].

Капитан Радков завършва през 1909 г. Военното училище, произведен е в чин подпоручик и е назначен в [[Първи артилерийски полк (1889-1945)|1^-ви артилерийски полк]] в [[Разград]]. По спомени на сестра му, Г. Радков е всестранно развита личност -– притежава ораторска дарба, владее италиански, френски, английски, немски и руски език, интересува се от музика и свири добре на цигулка. През 1912 г. Г. Радков е произведен в чин поручик, а пагоните на капитан получава през есента на 1915 г. С подчинените си поддържа добри отношения и когато се налага умее да ги вдъхновява, за което се ползва с тяхното доверие.

===Служба в българската войска ===

През лятото на 1916 годг. е назначен за командир на батарея от южната артилерийска група, защитаваща Варна. На 7 и на 9 септември 1916 г. черноморският град Балчик става обект на два корабни артилерийски удара, нанесени от ескадрени миноносци на руския черноморски флот. При тези нападения на противника е опожарена и унищожена индустриална перла на Балчик -– мелницата на Анонимното индустриално дружество -– най-голямата по онова време в България. По решение на командването в края на октомври 100 mm морска батарея, разположена на н. Галата и командвана от капитан Радков, е преместена на открита огнева позиция на около 2 km източно от Балчик.

В българската военноморска история две събития са особено важни с мащабите и резултатите си. Това са торпилирането на крайцера “Хамидие” и морският бой при Балчик през декември 1916 годг. Нападението за бомбардирането на Балчик е съпроводено с героичен отпор срещу отряда бойни кораби на руския черноморски флот от разнообразни средства за защита. Проведено е истински морски бой с използването на [[подводница]], атаки от [[Хидроплан|водосамолети]] и активно участие на брегова артилерия и всичко това при крайно неблагоприятно съотношение на силите.

Бреговата батарея защитаваща Балчик, е преместена дни преди това от Варна. Батареята е известна и с името “Света Тройца”, на името на съществуващият тогава манастирски параклис край Галата, където тя е разположена преди преместването в Балчик. Състои се от две [[100 mm/50 морско оръдие Шнайдер-Кане Д-50|100 mm Д-50 морски оръдия]], производство на френската фирма “Шнайдер” („Schneider“). Далекобойността им е 8 km. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 kg, а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Следователно огневата производителност за 1 минута е един залп с тегло 44 kg. Личният състав на батареята включва 37 души. Командир е капитан Георги Радков тогава на 27 години. Нито войниците нито техния командир са участвали в морски бой и имат практически опит за това. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати - 130, бронебойни гранати - 44, и шрапнели - 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4-5 снаряда. В руски публикации се отбелязва, че 100 mm брегова батарея стреля добре. Батареята открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него, когато противникът се отдалечава към нос [[Калиакра]]. С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача -– да нанесе максимални поражения на сградния фонд на Балчик. Така проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от по-големи разрушения. Командирските качества на капитан Радков се изявяват по убедителен начин и неговите артилеристи се противопоставят на противника успешно с бреговата батарея, която е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот.

СледПрез края1920 наг. войната капитанмайор Радков сее демобилизирауволнен от служба.<ref name="rumenin">Руменин, стр. 145</ref> В продължение на около една година до 15 октомври 1921 г. е на дипломатическа работа, изпълнявайки длъжността втори секретар при българските легации в [[Лондон]], [[Париж]] и [[Рим]]. През 1922 г. Г. Радков вече в България, постъпва на работа в Българо-италианската банка в София. Като симпатизант на БЗНС и правителството на [[Александър Стамболийски]], след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и пребит. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“| атентата в църквата “Св. Неделя”]] отново е арестуван. Поради липса на вина е освободен след няколко дни. Около 1928-29 г. се премества със семейството си в Русе. През тридесетте години на миналия век Георги Радков служи в Трудовите войски. Когато постъпва в Трудови войски, той е член на БЗНС. През периода 1940- – 1944 г. заема различни длъжности в тогавашната изпълнителна власт. През 1940- – 1941 г. той е кмет на [[Девин]], с. [[Костенец]]-Ихтиманско. След това е командирован за околийски управител на [[Охрид]]. На 23.I.1943 г. е назначен за околийски управител на [[Оряхово]]. По негова молба е освободен от тази длъжност на 19 март 1944 г.

След 9 септември 1944 г. Георги Радков е арестуван и съден. На 23 март 1945 г. четвъртият състав на Народния съд на Врачанска област -– гр. Оряхово го осъжда на смърт заедно с още 7 обвиняеми. В 21 ч. 30 мин. вечерта на същия ден, на 200 крачки югозападно от изхода на Врачанския затвор Георги Радков и останалите обвиняеми са разстреляни. В правото си на последна дума той казва:

След многократни постъпки пред съответните инстанции, благодарение на настойчивите и последователни усилия на дъщеря му Лиляна Станилова, той е реабилитиран. С определение № 986 от 4 юни 2007 г. на Окръжен съд -– Враца, неговата съдебна реабилитация става юридически факт.

В град Балчик е наименуван площад „Капитан Георги Радков”, носещ името на защитника на града. На площада от Община Балчик е издигнат паметник на българската брегова артилерия с предоставеното за временно ползване от Военноморския музей във Варна 100 mm морско оръдие „Шнайдер”.

[[Категория:Български капитанимайори]]