Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Българска етнография, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 16:
| ISBN =
| поредица =
| предходна = „[[Описание битът на македонските българе]]“
| следваща =
| бележки =
}}
 
'''„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“'''<ref>Веркович, Стефан. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, Санкт Петербург, Военная Типография (в издании Главного Щаба), 1889.</ref> (в превод на [[български език|български]] ''„Топографическо-етнографически очерк на Македония“'') е книга на [[Стефан Веркович]], отпечатана на [[руски език]] в 1889 година в [[Санкт Петербург]]. Очеркът е първата книга, в която се публикуват важни географски, етнографски и статистически данни за населените места и населението на Македония.<ref name="Пенушлиски 28">{{cite book |title= Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски |last=Верковиќ |first= Стефан|authorlink= |coauthors= |year= 1985 |publisher=Македонска книга |location=Скопjе |isbn= |pages=28 |url= |accessdate=}}</ref> и за времето си е „най-цялостният изследователски труд върху етнографията на Македонската област“.<ref name="Тодоров 131">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |authorlink= |coauthors= |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 131 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Източници ==
Ред 41:
 
Описите на Прилепската, Битолската и Кичевската каза са написани в 1868 година от прилепския търговец [[Никола Гине]], а на Охридската и Ресенската - от [[Димитър Миладинов]]. В 1866 година Веркович се сдобива с опис на Мъгленско от поп Ной от село [[Лугунци (дем Мъглен)|Лугунци]] чрез мачуковския учител Христо Боженов. Описание на единадесет кази от Битолския санджак - [[Костур (град)|Костурска]], [[Лерин]]ска, [[Кендро (дем Гревена)|Венче]], [[Сервия|Сервийска]], [[Острово (дем Воден)|Островска]], [[Неа Харавги|Джумайска]], [[Саръгьол (област)|Саръгьолска]]-[[Кайляри|Кайлярска]], [[Велвендо|Велвенска]], [[Гревена|Гревенска]], [[Кожани|Кожанска]] и [[Населица|Анаселишка]], Веркович получава в 1869 година от [[Николаос Аргириадис]] от [[Сятища]], бивш директор на Серската гимназия, като те са правени от бивши ученици на Аргириадис, жители на тези кази.<ref name="Пенушлиски 25"/>
 
== Съдържание ==
Книгата е продължение на „[[Описание битът на македонските българе]]“ (1868).<ref name="Тодоров 131"/>
 
== Бележки ==