Йероним Стамов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
Йероним Стамов е роден на 5 ноември 1888 година в град [[Гевгели]], тогава в Османската империя, днес в [[Република Македония]], с кръщелно име Михаил. Завършва основно образование и първи прогимназиален клас в родния си град, а през 1901 година постъпва в [[Солунска българска семинария|католическата семинария на лазаристите]] в [[Зейтинлик]]а, [[Солун]]. На 17 юни 1912 година е ръкоположен от епископ [[Епифаний Шанов]] за свещеник в католическата църква „[[Св. св. Петър и Павел (Енидже Вардар)|Св. св. Петър и Павел]]“ и след това е назначен за архиерейски наместник в [[Енидже Вардар]].
На 11 май 1914 година по време на тържествената служба в чест на [[Кирил и Методий]] е арестуван от гръцките власти заедно с другите двама свещеници - Траян (Трайко) Хр. Калинчанов и Атанас Бабаев, тримата учители от униатското училище и 22 миряни. След три дни част са освободени, а останалите 16 души, включително свещениците и учителите са затворени в [[Бер]] и са обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Йероним Стамов е експулсиран в [[Сърбия]], Траян Калинчанов е заточен в Солун, а на Атанас Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.<ref name="Елдъров 95">{{cite book |title= Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване |last=Елдъров |first=
В Сърбия властите поставят Стамов под домашен арест в родния му Гевгели. Подложен е на силен натиск да премине на сръбска служба, но не го прави и в началото на 1915 година се прехвърля в [[България]]. През март 1915 година придружава успенеца Павел Христов (Христофор Порталие), главен викарий на Одринския униатски епископ Михаил Петков, обикалят [[Струмица|Струмишко]] и [[Петрич]]ко, за да подпомогнат бежанците униати в новите предели на страната. Заради тази си дейност са обвинявани от православни свещеници в разединение. През септември същата година прави постъпка да се включи в [[Единадесета македонска дивизия]] като униатски военен свещеник, но молбата му е отклонена. През лятото на 1916 година заминава за Германия, където 4 години следва философия в [[Мюнхен]]. През март 1921 година придобива научна степен доктор по филосифия с дисертация на тема „Моралните устои и техните предпоставки според Оле - Лапрюн“<ref>[http://www.philosophybg.com/2011/05/28/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ Регистър на защитените дисертации по философия от българи в чужбина], http://www.philosophybg.com, посетен на 9.10.2013 г.</ref>. През лютото на същата година заминава за [[Цариград]], където за кратко преподава във френския католически колеж „Сен Беноа“<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/78-Eldarov-10-2-3.pdf Елдъров, Светлозар. Йероним Стаматов - Самотният войн на Македония, в: Библиотека, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2010, бр. 2-3., стр.78-80.]</ref>.
| |||