Алън Джоунс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Флаг икона → Шаблон:Флагче |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
}}
'''Алън Джоунс''' (на [[английски език|английски]]: ''Alan Jones'') е австралийски пилот от [[Формула 1]], роден е на [[2 ноември]] [[1946]] г. в [[Мелбърн]], [[Австралия]]. Той е първият пилот печелейки шампионата на Формула за отбора на Уилямс, както и вторият австралиец, след трикратния световен шампион Джак Брабам. Във своята кариера той участва в 117 Гран При-та, от които постига 12 победи, 24 подиума и 199 точки.
== Ранна кариера ==
Алън посет колежа Хавиер в Мелбърн по време на неговите ученически години. Баща му [[Стан Джоунс]] е бивш състезател и победител за ГП на Австралия през 1959. Алън от своя страна реши да следва по стъпките на баща си, като дори печели местния шампионат по картинг, когато е на 15 годишна възраст. През 1967 Алън замина на почивка с приятели във Великобритания, за да може да се докаже в мотоспорта. За съжаление Джоунс се завърна в Австралия, след като не можа да си намери място в [[Формула Форд]]. Три години по-късно Джоунс отново посети Великобритания, този път със своя приятел Брайън Макгуайър. Двамата заедно купиха и продадоха коли втора употреба и Джоунс успя все пак да си осигури един Лотус 41 от Формула Три, от който го модифицира и да го продаде след като се завърне в Австралия, за да си осигури стабилен бюджет за Формула Три. За съжаление машината бе унищожена в инцидент на трасето Брандс Хетч, от което Джоунс пострада със счупен крак.
Въпреки трудностите с които Джоунс имаше, баща му Стан го подкрепи и в края на 1971 той се премести във Великобритания, за да бъде със сина си. Алън прекара два сезона във Формула Три за Груп Рейсинг Девелъпмент, като най-добрият му сезон бе през 1973, където завърши втори в крайното класиране при пилотите. След това Алън започна 1974 във Формула Атлантик, въпреки че се състезава с аматьорски отбори. Хари Стийлър се срещна с Джоунс, давайки шанс на австралиеца да се докаже в подгряващото състезание за [[1974 Голяма награда на Великобритания|ГП на Великобритания]]. Неговата доминация там впечатли Стийлър, за да си осигури място на Джоунс във Формула 1.
== Кариера във Формула 1 ==
=== 1975-1977 ===
Първото участие на бъдещия световен шампион бе [[1975 Голяма награда на Испания|ГП на Испания през 1975]], карайки частния болид на [[Хескет]] за Хари Стийлър. Дебютът му обаче бе катастрофален още в третата обиколка след инцидент с управлявания от [[Марк Донъхю]] болид на [[Пенске]]. Самият уикенд бе запомнен с ужасяващия инцидент на Ролф Щомелен от които петима зрители бяха убити. След още три състезания с малки успехи, отборът с който се състезава Джоунс, не успя да си осигури по-стабилен бюджет. Стийлър в последния момент осигури място на Джоунс в отбора от световния шампион [[Греъм Хил]] отбор, за да може австралиеца да продължи кариерата си. Първите състезания за новия му отбор бяха трудни за Алън, преди [[1975 Голяма награда на Германия|ГП на Германия]], където Джоунс най-после се доказа като състезател, постигайки първите си точки след като завърши на пето място. Това бе и последното му състезания за Джоунс след като, [[Ролф Щомелен]] си върна мястото си в отбора на Хил.
Резултатите на Джоунс обаче, принуди още един световен шампион [[Джон Съртис]] да го привлече в отбора си за 1976, най-вече благодарение на главния спонсор на тима Дюрекс. Въпреки обещаващия старт на Джоунс след участие на нешампионатно състезание, сезона се оказа труден, донякъде проблематичен. Въпреки това Джоунс завърши пети в [[1976 Голяма награда на Белгия|Белгия]] и във [[1976 Голяма награда на Великобритания|Великобритания]], преди да постигне четвърто място в последното състезание в Япония. Джоунс завърши сезона на петнайсто място при пилотите със седем точки. Въпреки успешното завършване на сезона, Джоунс се оказа обезверен с отбора на Съртйис и той напусна за да насочи усилията си във [[Формула 5000]] за 1977.
През първите месеци на 1977, Джоунс се завърна в Австралия за да участва в серийте Ротманс Интернешънъл за отбора на [[Теодор]], както и в Американските Кан-Ам серии. След три състезания там, Джоунс получи обаждане от шефа на [[Шадоу]], [[Джаки Оливър]], питайки дали иска той да се състезава за тях за оставащите състезания във Формула 1. Техният им пилот [[Том Прайс]] бе убит по време на [[1977 Голяма награда на ЮАР|ГП на ЮАР 1977]], и отборът трябваше да намери заместник. Джоунс прие офертата на Оливър, връщайки се във Формула 1 за ГП на САЩ-запад 1977. Болидът на Шадоу DN8, даде шанс на Джоунс да покаже уменията си. Резултатите не закъсняха и Джоунс завърши шести в [[1977 Голяма награда на Монако|Монако]] и пети в [[1977 Голяма награда на Белгия|Белгия]] след като бе трети в един момент. Кариерата на Джоунс достигна нови висоти в [[1977 Голяма награда на Австрия|Австрия]], където постигна първата си победа, след убедителен старт и благодарение на мокрото трасе още в първите обиколки. След това последва трето място в [[1977 Голяма награда на Италия|Италия]], и две четвърти места в [[1977 Голяма награда на Канада|Канада]] и [[1977 Голяма награда на Япония|Япония]], завършвайки сезона на седмо място с 22 точки.
=== 1978-1981 ===
В края на 1977, репутацията на Джоунс се увеличи чуствително, като дори бе близо до участие с отбора на [[Скудерия Ферари]] за [[Световен шампионат на Формула 1 (1978)|сезон 1978]]. Договорът така и не бе факт, след като от Ферари избраха [[Жил Вилньов]]. [[Франк Уилямс]] обаче следеше Джоунс изкъсо през [[Световен шампионат на Формула 1 (1977)|сезон 1977]], и накрая го привлече в новосвормирания отбор на [[Уилямс]] за 1978. Още в третото състезание в [[1978 Голяма награда на ЮАР|Киалами]], Джоунс завърши четвърти след като започна състезанието от 18-та позиция. Следващото му влизане в точките дойде в [[1978 Голяма награда на Франция|Пол Рикар]], където завърши пети. Следващите състезания обаче бяха разочороващи. В [[1978 Голяма награда на Великобритания|Брандс Хетч]] и [[1978 Голяма награда на Германия|Хокенхаимринг]], Джоунс имаше възможност да завърши в точките след успешни квалификации, но механически повреди и в двете състезания го попречиха. В [[1978 Голяма награда на Австрия|Йостерайхринг]], Джоунс стана жертва на задръстване, а в [[1978 Голяма награда на Нидерландия|Зандвоорт]] отново механическа повреда, помрачи шансовете на австралиеца. В [[1978 Голяма награда на САЩ|Уоткинс Глен]], Джоунс завърши втори което бе най-доброто му класиране за сезона. Въпреки това Джоунс завърши годината на 11-та позиция, най-вече поради механическите повреди на [[Уилямс FW06]].
[[File:Williams27800x532.jpg|мини|350px|ляво|[[Уилямс]] FW07 с който Джоунс печели шампионата през 1980.]]
През следващия сезон, Джоунс бе присъединен от най-опитния състезател Клей Регацони. Самият отбор започна сезон 1979 с FW06, след като FW07, не бе готов навреме за началото на сезона. Алън завърши трети в Лонг Бийч, преди да започне ГП на Испания 1979 с новия болид. Дебютът на новия болид се оказа проблематичен като Джоунс и Регацони се класираха в средата на колоната, преди да отпаднат с механически повреди. FW07 показа истинските умения и Джоунс успя да постигне така очакваните резултати, завършвайки четвърти в Дижон. След разочоровашия уикенд на Силвърстоун, Хокенхаимринг се оказа трасето на Уилямс и Джоунс донесе първата победа за Уилямс, следвано от още две победи в на Йостерайхринг и Зандвоорт. Самият Джоунс обаче не бе заплаха за [[Джоди Шектър]] за титлата след като австралиеца завърши девети, а южно-африканеца завърши първи и печелейки титлата в [[Монца]]. Уилямс показаха че е отборът който има интерес за титлата през следващия сезон.
{{Br}}
| |||