Диоцез Ориент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|400px|Карта на диоцез Ориент с провинциите. '''Диоцез Ориент''' или...“
(Няма разлика)

Версия от 17:14, 30 септември 2015

Диоцез Ориент или Диоцез Изток (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el) е диоцез на късната Римска империя, включват цяла Леванта, т.е. земите между Средиземно море и Месопотамия. По време на късната античност това е най важната търговска, селскостопанска, религиозна, а и интелектуална част на Римската империя, най-вече поради стратегическото си местоположение на границата със Сасанидската империя и непокорните арабски племена на пустинята, т.е. това е по-голямата част от т.нар. плодороден полумесец със светите земи и земите на Древна Сирия. [1][2]

Карта на диоцез Ориент с провинциите.

Диоцезът има критично военно значение за Рим, и е най-важната съставна част на преторианска префектура Ориент. Столица на диоцеза е Антиохия. Имперският наместник носел титла комит, както и титулите в ранг vir spectabilis (благороден), а после vir gloriosus (великолепен). [3]

Диоцезът е създаден с административната реформа на Диоклециан и просъществува до арабското завоюване на Сирия. В същност, загубата на Ориента със светите земи и Египет е най-тежкия удар в историята на Източната Римска империя. Византийската армия е пребазирана в Анатолия на лимес, а самата Византия е прегрупирана по теми, най-важна от които става Анатоликон.

Източници

  1. Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. с. 1533–1534.
  2. Giftopoulou, Sofia. Diocese of Oriens (Byzantium) // Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Foundation of the Hellenic World, 2005. Посетен на 14 November 2013.
  3. Бъри, Джон. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, Vol. II. London, MacMillan & Co., 1923. ISBN 0-486-20399-9. с. 339.

Вижте също