Йосип Щросмайер: Разлика между версии

допълване на параграфа за академията и университета
(допълване на параграфа за академията и университета)
Посвещава се на борбата за самостоятелност на Хърватия в рамките на Австро-унгарската империя.
 
Епископ Щросмайер е сред основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). Щросмайер е вдъхновен за създаването академията от подобни институции в Европа и сам прави големи материални дарения за нейното създаване. Към академията се обособява и картинна галерия, след като Щросмайер дарява богатата си лична сбирка. Създаването на модерен университет, който да отговаря на нуждите на времето, е стар проект на Щросмайер, за който той пледира още от средата на XIX век. Подобно на академията, епископът дарява големи суми и за основаването на университета. Създаването на тези две институции изиграва важна роля в утвърждаването на град Загреб като значимо културно средище и главен град на хърватските земи<ref>Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани, 4/2015, с. 42-50.</ref>.
Епископ Йосиф е основател на Югославската академия на науките и изкуствата в [[Загреб]] (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874).
 
Известен е като голям благотворител - за построяване на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги. Подпомага издаванието на „''Monumenta Slavorum Meridionalium''“ на [[Августин Тайнер]] (''Augustin Theiner''). Построява със собствени средства [[катедрала]]та в Джаково (1866-1882). Спомагател със 70&nbsp;000 тогавашни гроша на [[братя Миладинови]] за изданието на „[[Български народни песни (братя Миладинови)]]“ - сборникът е издаден в Загреб през 1861 и е посветен на Йосиф Щросмайер, за което [[Константин Миладинов]] му пише благодарствено писмо.
* ''Братя Миладинови. Преписка''. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. С., 1964, с. 241, 245.
* ''Епископ Йосип Щросмайер и българите. Хърватският интелектуален елит и София''. С., 2009.
* Начев, И. Ролята на епископ Щросмайер за утвърждаването на Загреб като културна столица в Европейския югоизток, сп. Балкани, 4/2015, с. 42-50.
 
== Източници ==
46

редакции