Правителство на Гриша Филипов: Разлика между версии

През периода 1966–1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промшштеностпромишленост. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от [[Съветския съюз]] водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Ето защо средната работна заплата в България е една от най-ниските в [[Европа]], раждаемостта спада, а обезлюдяването на българското село продължава<ref name="Encyclopedy"/>.

Крачка назад е направена в управлението на [[селско стопанство|селското стопанство]]. В средата на [[70-те]] години са обединени 535 [[ТКЗС]], 144 [[ДЗС]] и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промицшенипромишлени комплекса. УздряванетоУзряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 70-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на [[Национален аграрно-промишлен комплекс|Националния аграрно-промишлен комплекс]] (НАПК) (март 1979 г.) не успява да реши проблемите на българското село<ref name="Encyclopedy"/>.

Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на [[Десети конгрес на БКП|Х конгрес на БКП]] (април 1971 г.) е приета Програма за изграждане на развито социалистическо общество. Два месеца по-късно чрез [[референдум]] е приета [[Конституция на Народна република България (1971)|новата конституция на България]], която като съдържание се доближава до Програмата на [[БКП]]. Запазва еесе принципът за „съединяване на [[законодателна власт|законодателната]], [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[съдебна власт|съдебната власт]]“. Въведен е нов, постоянно деистващдействащ орган на властгавластта – [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], избиран от [[Народното събрание]] (т.е. от БКП), който има огромни правомощия. Първи негов председател е [[Тодор Живков]], а председател на МиннстерскияМинистерския съвет през следващото десетилетие е партийният функционер [[Станко Тодоров]]<ref name="Encyclopedy"/>.

В края на 70-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеностгасплотеността на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация. В началоггоначалото и средата на [[80-те]] години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. „Перестройката“ в СССР, намаляването вноса на евтин суров петрол от СССР (и новият реекспорт за някои западни страни, както и за [[Гърция]] и [[Турция]], на международни цени), свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и [[култура]]та (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966–1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 80-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 3130 министри и един председател<ref name="Encyclopedy">{{цураков|323-331}}</ref>.

{{министър2|[[министър на народното здраве на България|народно здраве]]|[[Радой Попиванов]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}

{{министър2|[[министър на правосъдието на България|правосъдие]]|[[Светла Даскалова]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}

{{министър2|[[министър на съобщенията на България|съобщения]]|[[Пандо Ванчев]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}

{{министър2|[[Комитет по горите и горската промишленост|гори и горска промишленост]]|[[Янко Марков]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}

{{министър2|[[министерство на земеделието и горите на България|земеделие и гори]]|[[Алекси Иванов]]||БЗНС (казионен){{!}}БЗНС}}