Разлика между версии на „Добри Христов“

редакция без резюме
No edit summary
No edit summary
Роден е във [[Варна]] на [[14 декември]] [[1875]] г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от [[Казанлък]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.
 
Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от [[сурвакане]] на [[Сурваки|Нова година]] 12 гроша, с които си купува малка [[флейта]], на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
Като вижда големиятголемия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
Той продължава да се самообразова с подарената [[цигулка]], а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две [[Мазурка|мазурки]], накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения.
 
Показателен е и начинът, по който започва да изучава [[хармония]]: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва [[щим]]овете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на [[Рихтер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Антон Аренски]] и [[Йосеф Фьорстер]].
 
През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събирати сехората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
 
Трите години в Пражката консерватория обогатяват Христовкомпозитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към [[фолклор]]а.
 
Умира в [[София]] на [[23 януари]] [[1941]] г. на 65 години.
== Творчество ==
Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от "най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература",<ref>[http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html], Япова, Кристина - „Добри Христов за църковната музика“ - Литернет</ref> Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).
Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват '„Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или от „Общодостъпна” [[литургия]] с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
 
== В памет на Добри Христов ==
Анонимен потребител