Йосиф Алоати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
<ref name="Католици.мк">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.katolici.mk/%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%9A%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D1%98%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84-%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8/#!prettyPhoto | заглавие= Звањето на отец Јосиф Алоати |достъп_дата =2015-09-30 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Католици.мк |език= |цитат= }}</ref>
 
На 9 април 1889 година отец Йосиф и сестра му Кристина (Христина), приела монашеското име Еврозия, основават в Солун обществото на сестрите евхаристинки - изцяло българска религиозна общност, която е уникално явление в историята на българското униатство. Общността работи в сферата на благотворителността и просветната дейност. Организацията и&#768; е заимствана от Дъщерите на милосърдието на СвветиСвети Викентий от Пола - сестрите [[викентинки]]. През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село [[Палюрци]],<ref name="Елдъров 86"/> закупено изцяло със средства на Йосиф Алоати.<ref name="Стамов 322"/> В Палюрци евхаристинките изграждат манастир, сиропиталище и училище. Бързо разкриват мисии в униатските селища Богданци (1900), Гевгели (1901), Пирава (1905), Стояково (1908) и Долни Тодорак (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.<ref name="Елдъров 86"/>
 
Заминава поради болест за Италия, където умира на 27 март 1933 година.<ref name="Стамов 323">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 323|url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-09-30}}</ref>