Йосиф Алоати: Разлика между версии

==Биография==

Роден е на 20 юли 1857 година във [[Виластелоне]], край [[Торино]], и в същия ден е кръстен в църквата „Свети Йоан Кръстител“. При раждането му лявото око му е сериозно повредено. В 1872 година поради проблеми със зрението е принуден да напусне гимназията и става заместник-директор в копринената фабрика на дядо си. Работи там две години и се твърди, че лявото му око е излекувано с вода от Лурд, осветена от Света Богородица Лурдска. В 1874 година влиза в колежа, за да продължи образованието си, в 1877 година успешно завършва Философски факултет и през есента постъпва в новициата на лазаристите в [[Киери]] край Торино. В 1878 година е изпратен в Торино да учи в семинария, която след четири години завършва и на 22 септември 1882 година е ръкоположен за свещеник от торинския архиепископ и започва да служи в родния си град. През октомври 1882 година е изпратен в мисията на лазаристите в Солун и през Марсилия и Цариград пристига в македонската столица на 30 октомври.<ref name="Католици.мк">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.katolici.mk/%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%9A%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D1%98%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84-%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8/#!prettyPhoto | заглавие= Звањето на отец Јосиф Алоати |достъп_дата =2015-09-30 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Католици.мк |език= |цитат= }}</ref>

[[Файл:Giuseppe Alloatti Old.jpg|дясно|мини|250п|Отец Алоати]]

На 9 април 1889 година отец Йосиф и сестра му Кристина (Христина), приела монашеското име Еврозия, основават в Солун обществото на сестрите евхаристинки - изцяло българска религиозна общност, която е уникално явление в историята на българското униатство. Общността работи в сферата на благотворителността и просветната дейност. Организацията и&#768; е заимствана от Дъщерите на милосърдието на Свети Викентий от Пола - сестрите [[викентинки]]. През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село [[Палюрци]],<ref name="Елдъров 86"/> закупено изцяло със средства на Йосиф Алоати.<ref name="Стамов 322"/> В Палюрци евхаристинките изграждат женски манастир, сиропиталище и земеделско училище за момчета.<ref name="Стамов 322"/> Бързо разкриват мисии в униатските селища [[Богданци (град)|Богданци]] (1900), [[Гевгели]] (1901), [[Сехово]], [[Пирава]] (1905), [[Стояково]] (1908) и [[Долни Тодорак]] (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.<ref name="Елдъров 86"/><ref name="Стамов 322"/> Манастирът става база на четите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref name="Стамов 323">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 323|url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref>