Алън Джоунс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 45:
[[File:Williams27800x532.jpg|мини|350px|ляво|[[Уилямс]] FW07 с който Джоунс печели шампионата през 1980.]]
През следващия сезон, Джоунс бе присъединен от най-опитния състезател [[Клей Регацони]]. Самият отбор започна сезон 1979 с FW06, след като [[Уилямс FW07|FW07]], не бе готов навреме за началото на сезона. Алън завърши трети в [[1979 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], преди
Джоунс постигна седем победи през 1980, като само пет от тях важиха за шампионата. Това е благодарение на болида на Уилямс FW07B, който доминираше в ръцете на австралиеца и на съотборника си [[Карлос Ройтеман]]. В края на сезона Джоунс победи главния си съперник, Нелсън Пикет с 13 точки в класирането при пилотите, ставайки първият австралиец достигнал върха на Формула 1 след сънародника си [[Джак Брабам]]. Той имаше шанса да го повтори още през следващия сезон, но приятелството между Джоунс и Ройтеман доведе до вражда между двамата което коства шанс за титлата и за двамата. Джоунс финишира на четири точки зад Пикет за шампионата и три зад Ройтеман.
=== 1982-1986 ===
Джоунс обяви края на своята кариера във Формула 1 след състезанието в Лас Вегас. Неговото отказване се оказа изненадващо както в падока така и за отбора на Уилямс. Причините са че Джоунс стана баща още през 1979, както и отправи остри критики относно "граунд-ефект" болидите като, екстремно неудобни за каране както и прекалено опасни. Въпреки това обаче в средата на сезон 1982, Джоунс обмисли да се завърне във Формула 1 с отбора на Ферари. След смъртта на Жил Вилньов в [[1982 Голяма награда на Белгия|Золдер]] и катастрофата в [[1982 Голяма награда на Германия|Хокенхаймринг]], която принуди [[Дидие Пирони]] да прекрати кариерата си, Ферари остана без действащ номер 1 в отбора. Ферари се настъпиха към Джоунс с интерес дали да кара за тях за [[1982 Голяма награда на Италия|Гран При на Италия 1982]]. Самият Джоунс бе колеблив относно решението си, най-вече от решението на Ферари които отхвърлиха услугите на австралиеца през 1978. Накрая Джоунс отказа предложението, което го накара да съжали за решението си след силните резултати на [[Марио Андрети]] от който Скудерията са обърнали към него след отказа на Джоунс.
Интересът му от Ферари, принуди Алън да се върне от отказване. Още повече "граунд-ефект" болидите бяха премахнати за сезон 1983. Джаки Оливър се обърна към стария си приятел Джоунс за да принуди австралиеца да кара за [[Ероуз]] още за [[1983 Голяма награда на САЩ-запад|ГП на САЩ-запад 1983]], макар отборът му да има финансови проблеми и трябваше да разчита изцяло на платени пилоти. Джоунс се надяваше че неговото му завръщане ще донесе интерес на няколко спонсори за да подсилят Ероуз. В Лонг Бийч, Алън се класира на добрата 12-та позиция преди да отпадне след 58 навъртяни обиколки. Седмица по-късно той пак кара за тях в нешампионатно състезание на Брандс Хетч, където се класира и финишира трети зад [[Кеке Розберг]] от Уилямс и [[Дани Съливан]] от [[Тирел]]. За съжаление това се оказа последното състезание за Джоунс с тима, след като финансовите трудности на тима и липса на спонсори принудиха да заменят Джоунс с [[Чико Сера]], друг платен пилот.
{{Br}}
| |||