Георги Бранкович: Разлика между версии

През 1429 г., Георги Бранкович подобно на предшественика си Стефан Лазаревич, получава [[титла]]та [[деспот]] от [[византийски император|византийския император]] [[Йоан VIII Палеолог]], а през 1435 г. сключвайки споразумение с [[османци]]те дава дъщеря си [[Мария Бранкович]] (Мара) за съпруга на султан Мурад II, като султана му разрешава да изгради [[Смедеревска крепост|крепостта Смедерево]], като нов главен град във владението.

 

 

Деспот Георги активно се включва и участва в първия поход на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело]] и [[Янош Хуниади]] от 1443/44 г., който цели освобождението на [[Българско землище|българските земи]] от османците, и достига до [[Златица]]. По силата на сключения [[Одрински мирен договор|мирен договор в Одрин]], деспот Георги си възвръща владението. Османската заплаха го кара да е предпазлив, и той предвидливо отказва да се присъедини към втория поход на християнската коалиция под предводителството на младия полско-унгарски крал и Янош Хуниади към [[Константинопол]], завършил злополучно за християнските сили в [[битка при Варна|битката при Варна]].