Георги Бранкович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 41:
През 1429 г., Георги Бранкович подобно на предшественика си Стефан Лазаревич, получава [[титла]]та [[деспот]] от [[византийски император|византийския император]] [[Йоан VIII Палеолог]], а през 1435 г. сключвайки споразумение с [[османци]]те дава дъщеря си [[Мария Бранкович]] (Мара) за съпруга на султан Мурад II, като султана му разрешава да изгради [[Смедеревска крепост|крепостта Смедерево]], като нов главен град във владението.
 
Възползвайки се от смъртта на Сигизмунд, Мурад II отпочвазапочва поход срещу владението на деспот Георги през 1437 г. През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, а деспот Георги бяга в Унгария. В крепостта османския султан пленява, а по-сетне и ослепява синовете на деспота - Григор/ий/ (Гъргур) и Стефан. През 1441 г. османците превземат и [[Ново Бърдо]].[http://ald-bg.narod.ru/Vladeteli/SrVlad/GBrankovic/tekst.htm] Георги Бранкович със сина си Лазар намира по това време убежище в Унгария. В Унгарското кралство имотите му са конфискувани заради безволевото му и безхарактерно поведение спрямо османците, и той се установява в [[Дубровнишка република|Дубровник]].
 
Деспот Георги активно се включва и участва в първия поход на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело]] и [[Янош Хуниади]] от 1443/44 г., който цели освобождението на [[Българско землище|българските земи]] от османците, и достига до [[Златица]]. По силата на сключения [[Одрински мирен договор|мирен договор в Одрин]], деспот Георги си възвръща владението. Османската заплаха го кара да е предпазлив, и той предвидливо отказва да се присъедини към втория поход на християнската коалиция под предводителството на младия полско-унгарски крал и Янош Хуниади към [[Константинопол]], завършил злополучно за християнските сили в [[битка при Варна|битката при Варна]].