Далмация (тема): Разлика между версии

Традиционно, като дата за сформирането на самостоятелна и редовна тема Далмация се приемат първите години от управлението на император [[Василий I Македонец]] (867-886), след експедициите на [[Никита Орифас]]. След сформирането на темата и по повод възникналото напрежение на [[Четвърти константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]], Византия, Папството и франките отпочватзапочват своеобразна надпреварва за покръстването на славяните в Далмация. Упоменато е, че през 878 г. местният хърватски княз [[Здеслав]] е византийски васал. С разпадането на империята на [[Каролинги]]те, франките престават да бъдат велика сила в Адриатическо море, за сметка нарастващата мощ по море на [[Република Венеция]] - от времето на дожа [[Пиетро Традонико]].

Около 923 г., първият крал на Хърватия [[Томислав]] и византийският император се споразумяват, че крайбрежните византийски далматински градове преминават под [[юрисдикция]]та на новото [[Хърватско кралство]]. На [[Сплитски църковен събор|Сплитския църковен събор]] през 925 г., открит от папа [[Йоан X (папа)|Йоан X]], са предприети крути мерки за изкореняването от хърватските земи на [[глаголица]]та и т.нар. ''методиево учение'', като под юрисдикцията на [[Сплитска надбискупия]] е поставено цялото далматинско крайбрежие на изток - до [[Котор]]. С и след тази акция, отпочвазапочва хърватизацията на цяла Далмация, като от 11 век насетне споменаването на името [[Пагания]] с [[неретляни]]те изчезва от историческите извори, а често в хърватските източници започва да се споменава т.нар. [[Червена Хърватия]]. Вероятно и това споразумение, слага началото на втората от трите [[хърватско-български войни]]. Възникват и вътрешноцърковни разпри между епархиите на [[Сплит]] и [[Нин]]. В крайна сметка, през 998 г. пиратстващите погански [[неретляни]] са покорени от [[Венеция]], а [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|българския цар Самуил осъществява завоевателен поход в сръбските земи]], започнал от далматинското крайбрежие.

{{източник|В началото на 11 век, византийската власт в Далмация е номинална, а влиянието ѝ - никакво.|2015|10|01}} {{източник|През 11 век, главна действаща сила в темата са наемните на Византия [[нормани]]|2015|10|01}}, основали по-късно и свое [[Сицилианско кралство]] в [[южна Италия]].

КраяКъм на византийската власт в Далмация е белязана от прясната [[Велика схизма]] от 1054 г., а1060 византийските позиции в района на Далмация са заети от и българския цар [[Константин Бодин]]. Счита{{източник|Смята се, че около 1060 г. остатъчните владения във византийската тема Далмация се преформатирани в нова такава - [[Дирахий (тема)]].|2015|10|01}} По това време, Венеция вече изцяло е изместила предходното византийско влияние в района на Далмация. От около 1000 г. [[дож на Венеция|дожът на Венеция]] се титулова и "''дук на Далмация''". <ref>1911 Encyclopedia Britannica, p.774</ref> Единствено Рагуза по т.нар. [[сръбско поморие]], започва да провежда самостоятелна политика, а нейната църковна епархия се издига до архиепископия в 998 г. под византийска помощ и опека.