Далмация (тема): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
Традиционно, като дата за сформирането на самостоятелна и редовна тема Далмация се приемат първите години от управлението на император [[Василий I Македонец]] (867-886), след експедициите на [[Никита Орифас]]. След сформирането на темата и по повод възникналото напрежение на [[Четвърти константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]], Византия, Папството и франките започват своеобразна надпреварва за покръстването на славяните в Далмация. Упоменато е, че през 878 г. местният хърватски княз [[Здеслав]] е византийски васал. С разпадането на империята на [[Каролинги]]те, франките престават да бъдат велика сила в Адриатическо море, за сметка нарастващата мощ по море на [[Република Венеция]] - от времето на дожа [[Пиетро Традонико]].
 
Около 923 г., първият крал на Хърватия [[Томислав]] и византийският император се споразумяват, че крайбрежните византийски далматински градове преминават под [[юрисдикция]]та на новото [[Хърватско кралство]].
Около 923 г., първият крал на Хърватия [[Томислав]] и византийският император се споразумяват, че крайбрежните византийски далматински градове преминават под [[юрисдикция]]та на новото [[Хърватско кралство]]. На [[Сплитски църковен събор|Сплитския църковен събор]] през 925 г., открит от папа [[Йоан X (папа)|Йоан X]], са предприети крути мерки за изкореняването от хърватските земи на [[глаголица]]та и т.нар. ''методиево учение'', като под юрисдикцията на [[Сплитска надбискупия]] е поставено цялото далматинско крайбрежие на изток - до [[Котор]]. С и след тази акция, започва хърватизацията на цяла Далмация, като от 11 век насетне споменаването на името [[Пагания]] с [[неретляни]]те изчезва от историческите извори, а често в хърватските източници започва да се споменава т.нар. [[Червена Хърватия]]. Вероятно и това споразумение, слага началото на втората от трите [[хърватско-български войни]]. Възникват и вътрешноцърковни разпри между епархиите на [[Сплит]] и [[Нин]]. В крайна сметка, през 998 г. пиратстващите погански [[неретляни]] са покорени от [[Венеция]], а [[Поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)|българския цар Самуил осъществява завоевателен поход в сръбските земи]], започнал от далматинското крайбрежие.
 
{{източник|В началото на 11 век, византийската власт в Далмация е номинална, а влиянието ѝ - никакво.|2015|10|01}} {{източник|През 11 век главна действаща сила в темата са наемните на Византия [[нормани]]|2015|10|01}}, основали по-късно и свое [[Сицилианско кралство]] в [[южна Италия]].