Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| починал-място = [[Зета (държава)|Зета]]
}}
'''Никола Алтоманович Войнович''' е [[властел]] на [[земята на Войновичи]] или по-точно на бащинията му през последните години от [[Душаново царство|Душановото царство]] и 2 години след [[Чирменска битка|Чирменската битка]]. {{източник|След [[битка]]та, [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]] прави две традиционни годишни парични данъчни вноски от по 2000 [[перпер]]а, предназначени за Душановото царство, на Никола Алтоманович.|2015|10|01}} Никола е син на [[велик жупан|великия жупан]] [[Алтоман Войнович]] (виж [[Войновичи]]) и [[Радослава Бранкович]] (виж [[Бранкович]]), дъщеря на [[войвода]]та Младен и сестра на [[Бранко Младенович]].
 
Никола е един от младите юнаци в [[бугарщици]]те, като по всяка вероятност и заради заточението му в [[Стари град (Ужице)]], името на реката покрай крепостта получава името си - [[Детиня]].
 
{{източник|По майка е българин.|2015|10|01}}
 
== Биография ==
Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу [[османци]]те, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]].
 
Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на [[4 декември]] [[1371]] г. отключват борбата за власт и територии между т.нар. ''Рашки властели''. Никола кани Лазар Храбелянович през [[1372]] г. на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя [[паж]]. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък, предназначен за [[Неманичи]]те, на него.
 
{{източник|Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през [[1373]] г. се водят преговори между [[Венецианска република|Венецианската република]], Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на [[корона на Свети Стефан|короната на Свети Стефан]]|2015|10|01}}. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи — [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович — [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твъртко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 г. владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни — от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира [[1374]] г. в манастир във владенията на Балшичи. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] г., тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.
 
Владенията на Никола Алтоманович са поделени между Твъртко I (Подриние, Полимие, Требине и Конавле), Лазар Храбелянович (Рудник) и Вълкашин Бранков ([[Косово]]) и Балшичи ([[Призрен]]).