Разлика между версии на „Голям юс“

м
редакция без резюме
м
м
[[Картинка:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|thumb|дясно|Развой на големия юс в българските диалекти]]
 
Следният цариградски труд на цариградскияхилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.
 
=== Развой на големия юс в българските диалекти ===
== Външни препратки ==
* [http://ivanchevski.grazhdani.eu/golyam_yus.html Употрѣба на Ѫ] в ''Иванчевския правопис''.
* {{ref}}
 
{{Кутия Кирилица}}