Тъжа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.118.68.137 (б.), към версия на Valleyofrosesbulgaria
Ред 14:
 
== География ==
Село Тъжа се намира в [[планина|планински]] район.
 
== История ==
Line 27 ⟶ 26:
* '''ПАРК „АЯЗМОТО”.''' Представлява обособена зона за отдих, намираща се северно на около 2 км. от село Тъжа в подножието на м. Светица. Има останки от манастир и крепост от времето на Второто Българско царство, когато русалийския проход е бил връзката между Северна и Южна България. Има 6-7 извора, но единият е лековит и се намира в близост до стар манастир. Край целебния извор наскоро е изграден параклис. Малкият храм е посветен на Света Богородица, която се явила на местен жител. Той открил лековитата вода сред изобилието извори и направил чешма. Лечебните свойства на водата в „Аязмото” потвърждават и лабораторни изследвания, според които тя е чиста като дестилираната. През последните години тук идват много хора за да си измият очите и да намерят облекчение за своите страдания.
* Комплекс „Бащино огнище”. Построен през 80те години комплексът в с.Тъжа обединява местното население в желанието им да запазят културните си ценности и традиции. В галерията има постоянна картинна изложба с произведения, дарени от местни творци. В комплексът се провеждат множество културни събития – срещи, представяния на книги, културни мероприятия и др.Комплексът в с. Тъжа е със запазен автентичен старинен вид.
 
== Бит и обичаи ==
Традиционният за района Кукерски карнавал (Старчешка
булка) се провежда всяка година в деня на църковния празник Месни заговезни,
който е винаги в неделя, осем седмици преди Великден. Гостите на село Тъжа
стават свидетели на представянето на обичая «открадване на булката», която се
превръща в главно действащо лице на кукерския празник. Кукерите огласят Тъжа
със звънците си, гонейки злите духове и носещи със себе си раждането на новото,
онази сила, която ще донесе благоденствие на хората с наближаващата вече
пролет. Веселието продължава през целия ден, като на центъра се извива
традиционното хора, на което се хващат всички гости, участници и местни хора. Обичят „Старчешка булка“ се изпълнява предимно от местни
жители, самодейци на местното читалища, но в него могат да се включат и гости
на празника.  Всички участници са облечени
в носии, като само кукерите в специални костюми. Те са специфични за
всеки тъжански род. Основното е да са плашещи, за да прогонват злите духове. Маската
представлява обработена овча кожа, на която предната част е зашита с късчета
плат  (виждат им се само очите). Надолу
са облечени с бяла риза с къс ръкав и черен панталон. Върху ризата са слага
отново овча кожа, направена като елек, а по краката – обработена козя кожа.
Обути са с царвули. На кръста с колан са захванати тежки, големи и малки лопки,
които всеки е наследил от дядо си, а той от своя дядо. Всички тези лопки са
изработени преди много години от жители на селото, предимно за този празник.
Обичаят“Старчешка булка“ представлява традиционна българска сватба, на която
булката винаги е маскиран мъж. Кукерите, наричани „старци“ правят няколко обиколки
с цел прогонване на злите духове, и след това се събират в кръг, подскачайки.
Младоженците, сватовете и гостите на сватбата се извеждат чрез кръшна ръченица
под съпровода на два тъпана и гайда. След ръченицата всички се хващат на „булченското
хоро“, но тогава „Старците“ – кукерите „открадват“ булката. Всички започват  да се вайкат, но сватовете започват „преговори“
със „старците“ и откупуват булката. Сватбата продължава, като този път кукерите
също се хващат на хорото, като им се целува ръка, в знак на благодарност.  Хорото продължава почти час и всички зрители
на ритуала могат да се включат в него.
 
== Други ==