Иван Бъчваров (офицер): Разлика между версии

| портрет = dot.png

| px =

'''Иван Иванов Бъчваров (Ютко)''' е [[офицер]] ([[генерал-полковник]]) и политически деец от [[БКП]]. Участник в Съпротивителното движение по време на [[България по време на втора световна война|Втората световна война]].

Роден е в [[Севлиево]] на 28 ноември 1912 година. Осъден е за революционна дейност по [[Закон за защита на държавата|ЗЗДЗакона за защита на държавата]] (1933). Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втората световна война]]. Партизанин от [[Горнооряховски партизански отряд|Горнооряховския партизански отряд]]. През 1943 година става [[политкомисар]] на [[Осма Горнооряховска въстаническа оперативна зона|Осма военна оперативна зона]] на [[НОВАНародоосвободителна въстаническа армия|Народоосвободителната въстаническа армия]] (НОВА).

Служи в Българската армия. Завършва Военната академия „Климент Ворошилов“ (Москва). В периода 1950-19601950–1960 година е началник на Генералния щаб на българската армия. След това от 1960 до 1962 година е заместник-министър на отбраната. От 1954 година е член на [[ЦК на БКП]]. Завеждащ военно-административния отдел на ЦК на БКП. Член на Държавния комитет по отбрана (1962).

Влиза в конфликт с партийния и държавен ръководител [[Тодор Живков]]. През декември 1964 г. на пленум на ЦК на БКП Бъчваров предлага да бъде сменен Живков, който „нямал необходимите качества за тези постове“. Следен е от контраразузнаването. След неутрализирането на Горуня и неговата група (1965) Бъчваров е отстранен от постовете и е изпратен за посланик в [[Германска демократична република|Германската демократична република]]<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2004/12/11/supplement/s4289_8.htm Враг на Живков загива в мистериозна катастрофа]</ref>.

На връщане към [[Берлин]] от IX конгрес на БКП умира на [[24 ноември]] [[1966]] г. при самолетна катастрофа с [[Авиокатастрофа край Братислава (1966)|Полет LZ101 на ТАБСО]]<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата „Тодор Живков - мит и истина“]</ref>.