Хайдутин: Разлика между версии

[[Файл:Hajduk Veljko Petrovic.jpg|thumb|250px|[[Хайдут Велко]] – българин от зайчарскоЗайчарско, най-изявен балкански хайдутин от първата половина на 19 век]]

[[Файл:Ilio voivoda.jpg|thumb|250px|[[Ильо войвода]] често е сочен като „последния хайдутин“, понеже давал ценни съвети при изграждането на [[ВМОРО]].]]

'''Хайду̀тин''' ({{lang-tr|haydùt}}) е балкански термин, {{източник|придобил разпространение откъм [[Кралство Унгария]], откъдето преминава насетне и навсякъде другаде.|2015|10|02}} С него се означават членовете на въоръжената местна и балканска народна съпротива срещу налаганата, и наложилата се, [[Османска империя|османска власт]] в [[Румелия]] (Европейската част от Османската империя) в периода от [[15 век|15]] до [[19 век]]. {{източник|Общоприето е в българската историография като „първи хайдутин“ да се означава [[Радич]], а като „последен“ – [[Ильо войвода|Дядо Ильо войвода]] по аналогия с дядо Иван – първия руски цар [[Иван Грозни]], който е пряк наследник на последния [[велбъжд]]ски [[деспот]] [[Константин Драгаш]], който пък е дядо на последния [[римски император]] в историята [[Константин XI Палеолог]] (виж и [[писмо на запорожките казаци до турския султан]]).

Социалната оценка на хайдутите в историческа ретроспекция също се мени. {{източник|До периода на разцвет на Османската империя при [[Сюлейман Великолепни]] тя е повече негативна|2015|10|02}}, докатод{{източник|окато насетнепо-късно, и особенноособено от времето на неговия син и внук – [[Селим II]] и [[Мурад III]], тя е вече по-скоро позитивна|2015|10|02}}. Именно по това време и империята търпи първия си по-сериозен разгром в [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], а в българските земи избухва първото организирано мощно народно недоволство срещу османската власт – [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]]. Все по това време излиза и „[[Царството на славяните]]“, последвано от усилената католическа пропаганда по българските земи, продължила през целия XVII век.

От турската власт са наричани и хайрсъзи, хадамаци (хайти), арамии (харамии) и пр. На гръцки език на понятието хайдутин„хайдутин“ е идентично наименованието „[[клефт]]“. Клефтите също като хайдутите се предвождат от водачи, носещи [[титла]]та „[[войвода]]“, нон{{източник|о специфичността на означението им се отнася до морското дело.|2015|10|02}} В сърбо-хърватските поморски земи в [[Далмация]], на понятието хайдутин, отговаря [[ускок]] – виж и [[бугарщици]]. Местни хайдути действат и в [[Армения]].

Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като '''хайдутство'''. {{източник|Смисълът на понятието се губи с навлизането на идеологията на организираните [[национализъм|национално-освободителните движения]]|2015|10|02}} в европейски и световен мащаб, и особенно от края на [[XVIII век]] с т.нар. [[кърджалийско време]] във връзка с [[френска революция|френската революция]] и последвалите я [[Наполеонови войни]]. По това време, българските земи стават жертва на [[кърджалии]]те с кърджалийството като друго социално движение, и насетне през XIX век във връзка с новата терминология на национално-освободителни революции на балканските народи срещу османската власт, хайдутите с хайдутството като терминологично понятие се заместват от борците за национално освобождение, организирани в национално-освободителни движения, означавани и като революции.

В разговорния език и до днес ''хайдутин'', преминало в диалектното ''айдук, хайдук'', мн.ч. обикновенно ''хайдуци (''не хайдути'')'' продължава още да се употребява [[синоним]]но (в официалното си властово значение от османско враме) вместо крадец„крадец“, разбойник„разбойник“.

{{източник|В 1408–1409 г. войводата Новак Кралюк, шетащ от ихтиманскоИхтиманско през пиротскоПиротско до Овче поле в Македония става повода, изтъкнат от султан  Баязид I за похода му в западните български земи,зем|2015|10|02}}и. турцитеОсманците превземат там крепостта [[Темско]], но {{източник|по-късно лагерът на султана и войските му е нападнат и разграбен от войводата при Овче поле.|2015|10|02}}

Някъде в годините между 1404 г., сочена от Едем Емин Саиди и 1474 г., сочена от Евлия Челеби, {{източник|а най-вероятно веднага след битката при Варна в 1444 г.|2015|10|02}} от турците е превзет окончателно Ловеч и {{източник|последният началник на васалната дотогава на османците българска крепост Станко, възпят в епоса като Кусан войвода, с 300 души дружина дълго броди из своя край и води борба със завоевателите. 

Още на следващата година след [[превземане на Константинопол|превземането на Константинопол]] (1454 г.) се съобщава за заловения в [[София]] от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода [[Радич]], {{източник|който условно се приема за първият хайдутин|2015|10|02}}. Припискате е лаконична: ''„1454'' [година]''. В тази година Мехмед цар'' [султан Мехмед II] ''плени Радич, български войвода в София.”''<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545&#x20; Спонтанни бунтове. Хайдутство, Знам БГ]</ref>

B март [[1595]] г. водени от [[Чавдар войвода]], 2000 хайдути, включително дружината на Баба Новак, превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. Масови действия на хайдушки дружини и в Македония.<ref>[http://istoriabg.com/?p=4622 Анти-османска съпротива на българите (15-17 век), История БГ]