Пирот: Разлика между версии

Първото споменаване на Пирот е от [[2 век]], когато на мястото на днешния град е изградена римската станция ''Turres'' или ''Mutatio Turres''. През [[9 век]] районът е включен в състава на българската държава и споделя нейната съдба до падането ѝ под византийско и османско владичество. От 14 век е съхранената и днес крепост '''''"„[[Момчилов град"''''']]“, средновековен замък с много близка архитектура до крепостта [[Баба Вида]], който местната легенда свързва с българския войвода [[Момчил|Момчил юнак]], станал по-късно независим български владетел в [[Беломорие]]то и [[Родопи]]те. През [[15 век]], след падането на [[Търновско царство|Търновското царство]], за кратко е отбелязано сръбско проникване в тази част на [[Понишавие|Понишавието]]то. В близост до града са запазени образци на средновековната българска архитектура - – църквата „Света Петка“ ([[13 век]]) и други.

През 15-17 век Пирот (на [[турски език|турски]]: ''Шехиркьой'') е център на [[вилает]]. Името означава "селище„селище с кула"кула“ и е пряк превод на българското Пирот, което произлиза от Пиргот - – кулата. В 16-17 в. още са личели останки от кули край града.

През 1862 година в града е основана първата българска земеделска [[общополезни каси|взаимоспомагателна каса]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 27}}</ref> По време на [[Възраждане|Възраждането]]то градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. При основаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] градът е център на [[Нишавска епархия|Нишавската епархия]], която включва [[каза|казите]] Пирот и [[Трън]]. [[Феликс Каниц]], който посещава града в началото на 70-те години на ХІХ век, пише за пиротчани: {{цитат|Тогава и не подозираха, че шест години по-късно ще дойде краят на често проклинаното турско владичество, а още по-малко, тъй като винаги са се чувствали българи, че ще принадлежат на Княжество Сърбия.<ref>[http://www.scribd.com/doc/40662964/F-Kanic-Srbija-Zemlja-i-Stanovnistvo Каниц, Феликс. Србија. Земља и становништво. Од римског доба до краја XIX века, Друга књига, Београд 1986, с. 215.]</ref>|}}

По време на Първата световна война (1915 - – 1918) градът е под български контрол от 15 октомври 1915.<ref name="vk" /> Към 1917 година градът има население от 10 800 души.<ref name="vk" /> След разгрома на Югославия през април 1941 година от Германия градът е предаден за администриране на България. От 1942 година в град излиза пропагандният вестник „[[Български запад]]“.